Свети Александър живял по времето на император свети Константин Велики (306-337 г.). Отличавал се с добро богословско образование, кротост и с много други добродетели. В 313 г. той бил избран за архиепископ на град Александрия в Египет. Когато в 319 г. александрийският свещеник Арий започнал да разпространява своята ерес (че Син Божи е творение, по-нисше от Отец), свети Александър бащински се опитал да го убеди да се откаже от погрешното си учение, но Арий упорито отказвал.
След поредица от безуспешни опити да бъде вразумен, Арий бил отлъчен от Църквата и заклеймен като богохулник. Свети Александър, въпреки напредналата си възраст, участвал и в Първия вселенски събор в 325 г., който също осъдил Арий. Завърнал се в Александрия, светителят продължи да се бори за защита на православната вяра до смъртта си през 326 г. Бил наследен на поста от своя ученик свети Атанасий Велики.
Света преподобномъченица Теодосия била родена в Цариград в заможно семейство, но на седемгодишна възраст останала сираче от баща и била дадена за отглеждане в девически манастир, където после станала монахиня. След смъртта на майка си младата монахиня раздала на бедните своето наследство и с голямо усърдие се стараела да придобие духовно съвършенство.
Когато започнало преследването на иконопочитанието при император Лъв Исавриец (717-741 г.), Теодосия заедно с други монахини се противопоставили на новата ерес. Започнали да протестират в столицата, дори се събрали да попречат да бъде унищожена иконата на Иисус Христос над Медните врата, който е парадният вход на двореца, но били заловени и повечето от тях били затворени, някои били изпратени на заточение. А Теодосия, като водеща в бунта на монахините, била измъчвана и накрая обезглавена от войниците. Това станало в 730 г.
