За втора поредна година минималният праг за успешност е 30 т. (а не както бе години наред - 23 т.), а отличен 6 получават всички с 95 и повече точки.
На първия държавен зрелостен изпит по български език и литература са се явили 45 864 ученици, което е с близо 3000 повече от миналата година. Средният резултат от изпита т.г. е 2.5 точки по-нисък от м.г., когато учениците получиха средно 52.77 точки. От образователното ведомство спокойно го определят като "съизмерим, но малко по-нисък". За разлика от миналата година, когато слаби оценки по български бяха получили около 7195 ученици (около 17%), тази година двойките са над 8136, или 18%. Средните и добрите оценки се увеличават малко, докато много добрите и отличните намаляват. Шестици по български са получили само 3.8% от учениците, или около 1700 младежи.
Повечето зрелостници са харесали темата на есето - 32 506 или 71% от тях са писали по него, а интерпретативно съчинение са създавали 9 119 ученици, или само 20%. В работите на 4 239 зрелостници (9%) не е създаден текст, а 862 от тях само са преписали стихотворението.
Повечето зрелостници се справят със задачите, изискващи възпроизвеждане, но задачите, изискващи разбиране, осмисляне, интерпретиране, прилагане на наученото, си остават предизвикателство за мнозина. При езиковите задачите със свободен отговор с най-висок процент на постижимост е задачата, чрез която се проверява членуването на съществително име, а затруднения се отчитат при употребата на бройна форма за мн. ч. При литературните задачи със свободен отговор учениците успешно се справят със свързването на изучени творби с имената на техните автори, но трудно извеждат функцията на диалога в повествователен текст. Затрудняват се и при съпоставянето на интерпретацията на дадена тема в изучен и в неизучен текст.
С близо 2500 повече са и зрелостниците, положили втория задължителен изпит по профилиращ предмет. Философия и английски език са избрали съответно 80,3% и 69% от изучаващите тези предмети като профилиращи, а информатика и химия и опазване на околната среда – само 4,2% и 1,8%.
"Усредненият резултат от този изпит е 62,11 точки, или Добър 4.48, колкото бе и м.г. "По-високият успех на втория изпит е очакван, като се има предвид, че на първата матура се явяват всички завършили XII клас, а втората е по избор по профилиращ предмет и на нея отиват по-малко на брой и по-мотивирани зрелостници", смятат експертите.
С най-висок среден резултат са чуждите езици, а с най-нисък са най-масовите изпити - география и икономика, биология и здравно образование, философия. В сравнение със сесията от предходната 2022 г. резултатите са увеличени с 5 и повече точки по информатика, биология и здравно образование, физика и астрономия, химия и опазване на околната среда, предприемачество, изобразително изкуство, френски език. По-ниски резултати са регистрирани по математика, география и икономика, философия.
С две пълни шестици са 30 зрелостници, а с две отлични оценки - 1086 зрелостници. Две слаби оценки имат 1050 младежи. Максимален брой точки - 100, на някои от изпитите, са постигнали 50 зрелостници. Няма зрелостник с 0 точки на изпита по български език и литуратура, а само 9 са с 0 точки на втория задължителен изпит. Както и в предходната година няма зрелостник с 0 точки и на двата изпита, но няма и такъв със 100 точки на двете задължителни матури.
Като цяло се запазва подредбата на регионите с най-добри резултати от матурата по БЕЛ. Първите пет са София-град, Смолян, Пловдив, Варна и Благоевград. Последни по резултати са областите Шумен, Разград, Плевен, Пазарджик и София-област. Забелязва се, че Хасково, Добрич, Кърджали и Силистра са единствените региони, които имат по-високи резултати сега в сравнение с предходната година на първата задължителна матура.
Източник: novini.bg
