Във връзка с това събитие, посетихме село Долна Кремена, едно от селата, в което поклонниците ще бъдат посрещнати, за да видим състоянието на един от обектите, които поклонниците ще посетят - средновековната църква "Св. Никола". Това е и храмът, който пази спомена за Апостола на свободата - Васил Левски,който през 1872 г. посещава селото и тук, в църквата, учредява местния революционен комитет. Под ръководството на комитета на 19 май 1876 г. долнокременчени въстават против турската власт. Много от тях след това попадат във Видинския затвор.
Гледката, която ни посрещна, беше потресаваща. Порутена и изоставена, църквата почти не се вижда от пътя, поради огромните дървета, превзели двора и самата сграда.
Припомняме, че църквата е изградена на три етапа. От най-старата ѝ, източна част, чиито основи са положени през XIII-XIV век, днес не е останало много нещо - покривът е рухнал, стените съборени, а апсидата е нацепена на парчета. През ХVІІ век църквата е била разширена на запад, от тази част е останала само южната стена. Окончателният си вид храмът придобива през 1872 г. с изграждането на притвора, датата е издълбана на камъка над входната врата, на западната фасада.
Библиотекарят на местното читалище Милка Пухалска разказа, че с всяка изминала година това свято място все повече се руши, поради безразличието и незаинтересоваността от страна както на местната, така и на общинската администрация. "Няколко пъти сме кандидатствали с проекти за укрепването и почистването поне на пространството около църквата, но това все не се случва. Никой не проявява инициатива поне да се почисти двора около сградата."
За съжаление, кметът на селото Анюта Маньовска отсъстваше служебно, за да бъде чута и неговата позиция. Стана ясно обаче, че самите жители на Долна Кремена не предприемат нищо сами - поне да се изсекат тези огромни саморасли джанки и черници, прорасли в самата стена на църквата, да се свалят опасно надвисналите плочи от несъществуващия вече покрив, но представляващи опасност за живота и здравето дори на тези, които все още пропълзяват в запустелия храм в търсене на имане.
На фона на местното безразличие, един млад човек, гражданин на света - кинооператорът Лъчезар Димитров, проявява истински интерес към съдбата на тази светиня. Преди време Лъчезар е направил филм за старата църква и продължава да се интересува от съдбата й. Той изрази своето разочарование, че хората вече почти навсякъде имат краткотрайна историческа памет, но тук вече може да се говори и като културно престъпление. Лъчезар призова хората да не чакат само на административни решения, а сами да предприемат някаква инициатива, за да спре това погребване на паметта на предците ни и сътвореното от тях културно наследство.
Снимки: Карина Вутова
