Изследването е представително за страната, реализирано е от социологическа агенция "Екзакта". В екипа са участвали и представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Според ръководителя на проекта доц. Руска Станчева, изследването много ясно показва, че днес владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани.
75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за "кой" - "кого", но когато се изисква практическото му приложение, едва при 30 % сe установява познание как да приложат това правило. Например "Ти на кой каза" е нещо, което слушаме масово и редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата "кого".
Днешните българи предпочитат деепричастията - ходейки, мислейки, четейки, пеейки. Най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма. Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване", коментира доц. Станчева.
Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за Z поколението (родени след 1995 г.), изтъкна доц. Станчева. Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми, отчитат езиковедите.
Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран, поясни доц. Станчева.
Според нея промяна на днешните книжовни правила би означавала до голяма степен профанация на езика. Липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им, отчитат специалистите.
