Сега при постъпване на болен със спукана язва в болница например, но страдащ и от високо кръвно, здравната каса плаща на лечебното заведение по клиничната пътека за лечение само на язвата, но не и на хипертонията. По този начин лечебните заведения трупат дългове или се налага да приемат и изписват пациент по две-три клинични пътеки в рамките на няколко дни, за да могат да лекуват всичките му заболявания, припомниха запознати.
Австралийският модел, който се нарича диагностично-свързани групи, ще замени клиничните пътеки. Част от него беше закупен от България още през 2011 г., когато бяха създадени и кодовете на диагнозите, по които те да се отчитат след въвеждането му. Бяха обучени и специалисти от здравната каса и Центъра за опазване на общественото здраве и анализи. То обаче не беше въведен тогава, тъй като изчисления на финансови експерти показаха, че ако това се случи, бюджетът за здравеопазване трябва да се увеличи близо с 50 процента.
Проектът, предлаган от Министерството на здравеопазването сега предвижда промяна на кодовете на заболяванията, както и обучение на лекари и сухи тренировки, в които те паралелно с останалата си работа и отчитане по клинични пътеки, да се отчитат и по новата система още преди тя да бъде въведена. Целта е, когато това се случи, медиците да са готови, поясни пред „Монитор“ директорът на Националния център по опазване на общественото здраве и анализи д-р Христо Хинков. Въвеждането им няма да повиши разходите нито на здравната каса, нито на Министерството на здравеопазването, тъй като голяма част от работата е свършена още преди пет години. По първоначалните изчисления на Световната банка разходите следваше да скочат с 1,5-2 пъти, ако се започваше от А и Б, допълни д-р Хинков.
