- Казвал си, че 2016 г. е върхова година за творчеството ти?
- Така е. Участието ми с песента „Очакване“, по музика на Иван Йосифов и текст на Пейо Пеев, спечели голямата награда - Първо място на фестивалното жури за авторска песен, Наградата на публиката и наградата на ТВ зрителите Това си беше прецедент в историята на Пирин Фолк, защото в историята на фестивала никоя песен не е печелила едновременно тези три награди. 2017 г. пропуснах фестивала, защото имах други творчески планове. През 2018 г. направихме една много хубава песен с певицата Евелина Александрова – „Песен за любов“ с която също спечелихме няколко награди, но по важното е че песента стана много нежна, чувствена и всички от екипа се гордеем с нея. Композитор е Иван Йосифов, текста на Христина Димов.
- Тази година предстои ли ти участие на фестивала в Сандански?
- Няма да участвам, но успях да направя три клипа за Фолклор ТВ и имам желанието до края на календарната година да запиша още две песни. Радвам се и на интерес от страна хората имам покани за участия.
- Как успяваш да съчетаеш усърдието в професията с желанието си да пееш?
- Краткия отговор е трудно и то не защото двете неща са толкова различни и несъвместими, колкото, че е трудно чисто физически, да си отговорен и усърден от понеделник до петък в службата, а събота и неделя, свеж и отпочина на сцената. В тази ситуация единственото, което ме мотивира да продължавам да живея без почивка е любовта към музиката.
- Мислиш ли че таланта идва от Бога и човек е длъжен да не го загуби?
- Мисля, че всеки човек се ражда с някакъв талант и призвание. И да, мисля, че ако нещо ти е дадено, трябва да го цениш, да го пазиш, защото не напразно ти е дарено и това е формулата за успеха. Но за съжаление в България повечето хора са принудени да правят това, което не им е работа по различни причини.
- Дали името, което ти е дадено ти носи светлина?
- Доколкото знам, името ми е избрано случайно, не съм кръстен на баби и дядовци, дошъл съм на белия свят с името и с късмета. Мисля, че името на всеки един от нас отговаря на характера и душата му, а дали моето ми носи светлина, това не знам, защото моят живот не е само път огрян от слънце. Имало е доста тежки моменти, може би като на всички останали хора. Животът като цяло е низ от светлина и тъмнина, важното е повече да е светлото, позитивното!
- Знам, че детството ти не е било най-светло заради липсата на баща?
- Във времето, в което живеем, много деца за съжаление живеят с един родител и това не е чак такава драма. Истината е, че, слушайки музиката, заедно с екипа с който работихме по песента „Бащин грях”, стигнахме до избор на подобен текст. Водещото беше, че ако нещо е преживяно, то ще бъде изпято по- емоционално и това ще достигне до сърцата на много хора. Песента се създаде за конкурс и трябваше да използваме всички възможни похвати, за да се приближим максимално до успеха. От това тръгнаха. После се пръкнаха драмите, подклаждани от медиите, търсейки сензация за тъжното ми и трудно детство, обляно в сълзи… Е, няма такова нещо! И аз като другите деца съм израснал в пакости и игри, не сме били богати, нито пък сега сме, но слава на Бога, гладни не сме си лягали. Тази история с бащата беглец и изоставеното дете ми дойде малко в повече, и ако съм споделил нещо в други интервюта, то е по повод на текста и защото е преживян, а не защото е неизлечима болка, която ме съпътства ежедневно. Повечето ви колеги търсят сензацията и изкараха това на преден план, за сметка на други по-важни неща, като например качествата на песента и успеха й на фестивала, може би защото обществото ни е такова, храни се със сензации.
- Явно си простил на баща си, че те е изоставил. Какво е посланието на песента ти "Бащин Грях"?
- Няма за какво да му прощавам. Уважавам неговия избор в живота, макар и да не го разбирам. А посланието е заложено ясно в текста и няма какво да коментирам, то важи за много хора, отраснали с един родител.
- Сигурна съм, че ще кажеш светли думи за майка си?
- Така е. Тя ме е отгледала, възпитала и изучила сама и все още продължава да се грижи за мен, готви ми, за всичко ми угажда и ме разбира.
- На какво те научи сцената, там Светлин различен ли е ?
- В службата на работното си място и на сцената Светлин е един и същ, весел, позитивен, усмихнат. Случва се и да съм тъжен и емоционален в зависимост от обстоятелствата.
- Любопитно ми е когато пееш и край теб има танцьори, разсейват ли те, объркват ли те тежките мъжки стъпки или извивките на нежните тела на жените в носии?
- Симбиозата фолклорни танци, песни и костюми на сцената е едно богатство, колкото повече, толкова по-хубаво. Обикновено нещата са репетирани, не си пречим или разсейваме, защото сме професионалисти. Когато например съм на сцената с танцьорите от ансамбъл Мездра, винаги съм спокоен, както технически, така и психически. Тук е и мястото да благодаря на всички танцьори и на техния хореограф.
- Банално е, но няма как да не те попитам защо избра автентичния фолклор, а не един друг, с който се печелят добри пари?
- Аз откривам и разпознавам себе си точно в народната песен и то конкретно в пиринските. Може би е така, защото от малък слушах много сръбска музика. И сега харесвам тези песни, но с тях развитието у нас е на ниво кръчма, което пък не е чак толкова лошо. Аз уважавам хората, които работят по заведенията, защото работата там е доста трудна и предполага опит и разнообразен репертоар. Но за себе си исках да оставя някаква следа в музиката, да създам собствен почерк, стил на пеене, а не да пея чужди песни.
- Колко песни има в твоя репертоар и коя от тях би изпял и подарил на скъп човек?
- Честно да ви кажа не съм ги броил, но някъде около 100. Скъп човек може да е майка, брат, сестра, любима… Така че, в зависимост от повода мога да избера песен. Българският народ през вековете е създал достатъчно разнообразни народни песни за всеки повод и за всеки човек.
- Докато си говорим тананикаш ли си подсъзнателно някоя песен?
- Е, това е чудесна провокация. Веднага подхващам една „…Песен за любов, песен благослов, от сърцето на двама родена…” Светло завършваме, защото всичко е любов, нали?
