В България за начало на гобленарското изкуство се приемат стенните платна "Плащаници", изработени във Враца още през Средновековието. В първите гоблени са преобладавали библейските мотиви, които изобразявали различни картини от живота и делата на светците. Най-близо до гобленарската техника са чипровските и котленските килими, с направата на които българската жена е претворявала своето въображение и фантазия. Гоблените, които познаваме днес, започват да се бродират у нас едва в началото на ХХ в, когато се заимвстват вече и мотиви от природата - пейзажи, цветя, приказни герои, животни, портрети и други.
Във втората изложба бяха представени гоблени с образите на Богородица, Иисус Христос, Св. Мина, Св. Георги, "Арабско момиче", „Една българка", "Старецът с лулата", "Момичетос шапка", "Мечтание", както и прекрасни пейзажи и оживели образи на Белия вълк и Кафявата мечка.
