Националният център за безопасен интернет представи анализ на база работата на линиите, които управлява - Консултативната линия (Helpline) 124 123 и чата към нея, както и от Горещата линия за докладване на вредно съдържание и онлайн престъпления срещу деца. Линиите обработват сигнали от деца и родители за откраднати профили, секстинг, онлайн тормоз, измами и заплахи, злоупотреба със съдържание, пробив на пароли към приложения и др.
Василева отбеляза, че през последните три месеца на годината има най-много сигнали.
Едното място, от което се получават сигнали, е от международната мрежа INHOPE – всички горещи линии в света. Когато те открият престъпно съдържание, което се хоства в България, те го изпращат на нас, обясни Василева. По думите ѝ, 44 766 сигнала са получени от чуждестранни партньори от системата INHOPE, 41 190 са изпратени към дирекция „Киберпрестъпност“ на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) като сигнали, потвърдени като незаконно съдържание, хоствано в България. Общо 248 546 сигнала са изпратени към INHOPE.
Общо 72% от проблемите са възникнали в социалните мрежи, 17% - в комуникационно приложение, 10% - в онлайн игри, 1% - в сайтове. Подателите на сигнали са предимно родители – 58%, и деца – 42%. Само девет сигнала са от учители.
Най-много сигнали към нас идват от Великобритания, Нидерландия и Словакия, каза Василева и добави, че над 100 000 от сигналите са свързани с приложението "Телеграм".
Едно от всеки седем деца в България съобщава, че е било жертва на онлайн тормоз и преследване в дигитална среда, каза Георги Еленков, директор “Политики за децата” в "Национална мрежа за децата". По думите му, по данни на Евростат само 58% от младежите в България между 16 и 24 г. имат базисни дигитални умения. Средното ниво за Европейския съюз е 80%, което показва, че изоставаме значително. Ще се застъпваме за законодателни промени, с които да се гарантира по-добрата сигурност на децата в онлайн среда, и за ефективна борба срещу сексуалните посегателства над деца онлайн, коментира Еленков.
От година и половина в нашата структура на дирекцията работи специализиран сектор, който се занимава със задържане на педофили, обясни старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция “Киберпрестъпност” към ГДБОП. Чрез специализиран софтуер установяваме кои български IP адреси свалят и разпространяват подобно съдържание, каза Димитров и добави, че се правят специализирани операции почти всяка седмица. Огромна част от тях го свалят и споделят за техните нужди, малка част от тези хора го правят, за да търгуват с него, обясни Димитров.
Нямаме детайлна статистика за това колко от хората, които сме задържали, са осъдени. Голяма част от тях са с чисто съдебно минало и се осъждат на пробация. Практиката ни показва, че делата продължават две, три, четири години, каза още старши комисар Владимир Димитров.
Ще бъде изработена методология и ще издадем ръководство, което да служи за младежи, учители и родители, каза Павлина Филипова, програмен мениджър в Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП). Амбицията ни е да стигнем до максимално много деца. Ще подготвим и семинари за младежи от 15 до 17 г. – връстници ще обучават връстници. Ще обучим деца, които ще разпространят знанията сред техни връстници. Ще бъдат обучени как да правят кампании, които да разпространят знанието за превенция на рисковете в интернет, обясни Филипова. За нас е важно да видим как мобилизираме всички усилия да се борим с този проблем, след като представихте тази статистика, каза още тя.
Предстои подписването на Меморандум за партньорство между Държавната агенция за закрила на детето, Националния център за безопасен интернет и дирекция “Киберпрестъпност” към ГДБОП, съобщи Теодора Иванова, председател на Държавната агенция за закрила на детето.
Направихме анкетно проучване на 5000 ученици в София, Варна и Пловдив, сега във Велико Търново. Данните, засягащи киберсигурността на децата, са ужасяващи. След като бъде готов финалният анализ, ще бъде представен анализ, каза Иванова.
През тази година в Министерството на образованието (МОН) и науката беше сформирана работна група и бяха написани два важни документа, каза Йоанна Алексиева, главен експерт в дирекция "Информационни и комуникационни технологии" в МОН. Единият документ е „Визия за дигитализация на предучилищното и училищното образование“, който има за цел не само да покаже по какъв начин могат да бъдат използвани информационните технологии и изкуственият интелект в часовете, но и как да защитим децата в онлайн пространството. Другият важен документ е с насоки за използване на изкуствен интелект в предучилищното и училищното образование. Има насоки за учениците, учителите и родителите, обясни Алексиева.
