Постаментът беше там до вчера, когато мощна земекопна машина го срина без проблеми, заради ремонта на централната градска част на Враца, който върви ударно от площад „Христо Ботев” към централната пешеходна зона. Минувачи коментираха, че върху постамента би могло да се монтира нещо друго, актуално с днешното време.
Фашистките са обесили Йордан Лютибродски, когато бил едва на 24 години. През ноември 1934 г. той е арестуван. Съдът е категоричен - смъртна присъда. Младежта от цялата страна тогава се вдига на борба за спасяването му. Но на 9 май 1935 г. той е окачен на бесилката във врачанския затвор. „Добре махат тази грозна купчина от бетон. Било е паметник на Лютибродски, той е бил комунистически болшевик- каза за медията ни 23-годишният Борислав от Враца.
Без коментар, ще припомним само редове от предсмъртното писмо на Йордан Лютибродски до баща му: "...Аз бих бил спокоен и радостен, отивайки към бесилката, само тогава, когато зная, че нито името на партията, нито твоето съм опетнил със своя къс, но пълен с борба за освобождение живот…Който е готов на жертви - той ще има и победата!... По-добре физически мъртъв, но жив за своята класа и народ, отколкото жив, но вонящ политически труп!"
С промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен беше постановено, че всички държавни и общински институции трябва да премахнат от своята територия надписи, паметници, символи и лозунги, създадени през комунистическия режим в негова възхвала. Беше ли правилно да се събарят паметниците- коментарът оставяме за читателите си.
