Китайската Нова година или лунна Нова година се отбелязва на първия ден от първия месец от китайския лунно-слънчев календар - древна китайска система за измерване на времето, датираща от времето на династията Хан (206 г. пр. н. е. - 220 г. сл. Хр.). В григорианския календар това съответства на един от дните между 21 януари и 21 февруари.
Китайският календар се основава на 12-годишен зодиакален цикъл (плъх, бик, тигър, заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче и прасе), както и на древнокитайската натурфилософска идея за съжителството на петте елемента и цветовете, свързани с тях: дърво (синьо-зелено), огън (червено), земя (жълто), метал (бяло), вода (черно). Всяка година символичното животно се свързва с определен елемент (цвят). Един елемент (цвят) действа в продължение на две години - през първата година има активна енергия (Ян), а през втората - пасивна енергия (Ин).
Първоначално Новата година са празнували предимно земеделците. На този ден те са отбелязвали края на сезона на полската работа, изказвали са благодарността си за получените дарове и са си пожелавали късмет и благоденствие през следващата година. Според древна китайска легенда в началото на всяка нова година чудовището Ниен се е появявало и е всявало ужас сред хората. Един мъдрец ги посъветвал да го изплашат с червени хартиени фенери и силно пляскане с ръце, от което по-късно се развива традицията да се изстрелват фойерверки и конфети.
Първоначално празникът е наричан Нова година, а впоследствие Чундзие или Пролетен фестивал. След Синхайската революция (1911-1912 г.), когато в страната се установява република, Китай преминава към григорианския календар, но жителите му традиционно продължават да празнуват Нова година по китайския календар. Чундзие е основният семеен празник за китайците. Почти всеки жител на страната се стреми да посети роднините си по време на новогодишните празници - за много от работещите целогодишно в големите градове това е единствената възможност да прекарат време у дома. Това е така наречената "пролетна миграция".
Неизменен атрибут е празничната маса с голям брой ястия. Като основно блюдо е прието да се сервира риба, чието китайско название е съзвучно с йероглифа за изобилие, както и варени оризови топки, новогодишни пирожки, пролетни рулца и пелмени, символизиращи богатството и материално благополучие.
В Северен Китай семействата често се събират в навечерието на Нова година на кръгла маса - символ на единство), за да приготвят пелмени, които символизират дълголетие. В южната част на страната новогодишните празненства често са съпътствани от изобилие от мандарини, които означават "щастие и сбъдване на желания". Празничната вечеря обикновено започва, когато се съберат всички членове на семейството. Ако някой не е успял да дойде, за него се оставят прибори на масата. След празничната вечеря е обичайно хората да ходят на гости и да си пожелават едни на други хармония и благополучие през новата година, както и да "следват мечтите си".
Китайците обръщат специално внимание на молитвите и почитането на боговете. В навечерието на Нова година се смята, че е важно да се посрещнат боговете, които слизат от небето. Домовете се украсяват с червени фенери, както и с калиграфски надписи върху червена хартия с новогодишни пожелания. Китайският йероглиф за "щастие" обикновено се поставя на рамката на вратата.
