Първи опит в тази посока се явява учредяването на Обществото на народите (ОН) по време на Парижката мирна конференция, след Първата дветовна война. Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на расова, етническа или държавна основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен военен конфликт. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите да предпазят бъдещите поколения от бедствията им.
Провалът на ОН налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Тя трябва да вземе предвид неговите грешки и да спомогне гарантирането на световния ред по-ефективно от всякога. Терминът обединени нации води началото си от Втората световна война. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста - Германия, Италия и Япония. Този термин, измислен от американския президент Франклин Рузвелт, добива световна значимост след подписването на Декларацията на обединените нации на 1 януари 1942 г.
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на Конференцията в Дъмбъртън Оукс - среща на четирите големи (САЩ, СССР, Великобритания и Китай), провела се от август до октомври 1944 г. Тези и по-късни преговори водят до изясняване на целите на организацията, предложения за членуващи страни и структурите ѝ споразумение за поддържане както на мира и сигурността, така и на международното икономическо и социално сътрудничество.
Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по 2 въпроса - избирателната система на предложения Съвет за сигурност и членството на всички съставляващи СССР държави. Тези противоречия са изгладени на Конференцията в Ялта. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи мандатната система и дейността на ОН.
По този начин става възможна Международната конференция за учредяване на ООН. Тя се провежда в Сан Франциско от 25 април до 26 юли 1945 г. и освен представители на всички участващи 46 държави, редица неправителствени организации са поканени да окажат помощ при формирането на Устава на ООН. Четири допълнителни държави (Аржентина, Белоруска ССР, Дания и Украинска ССР ) са допуснати до конференцията.
Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена Франция. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3.
Редица политически въпроси излизат на дневен ред - статутът на колониалните държави, равенството между страните-участнички, проблемът с налагането на вето в Съвета за сигурност, защитата на човешките права и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Вследствие от това малките, ориенталските и латиноамериканските държави успяват да променят предложенията от Дъмбъртън Оукс.
Така на 26 юни 1945 г. общо 50 държави подписват Хартата, която влиза в
сила на 24 октомври същата година. Полша не е представена на
конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите
основателки. Освен нея, 9 вражески (Германия, Италия, Япония, Австрия,
Унгария, България, Румъния, Финландия и Тайланд) и 8 неутрални страни
(Швейцария, Испания, Португалия, Швеция, Ирландия, Афганистан, Исландия и
Йемен) не участват в учредяването на организацията. (Допреди няколко
години България е вписана в Хартата на ООН като "вражеска държава",
въпреки че завършва Втората световна война на страната на демократичните
съюзници и дава над 40 хил. жертви в борбата с хитлеризма.)
Конференцията в Сан Франциско е първата от два века, която не е доминирана от Европа. Нещо повече, само 9 европейски континентални страни западно от СССР взимат участие в нея. Желанието е да бъдат представени всички части от света наравно със Стария континент. Този факт е израз и на стремежа на ООН още от създаването си да бъде организация от световно значение и да не ограничава действията си само до Европа. Не случайно за нейно седалище е избран Ню Йорк.
