Съдът, след като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните в съдебното заседание и със събраните до момента доказателства по делото, потвърди определението на Районен съд – Враца в частта, в която спрямо И. М. е взета мярка за процесуална принуда „домашен арест“. По искане на защитата, съдът измени определението на Районен съд – Враца само в частта за мястото, където ще се изпълнява мярката за неотклонение „домашен арест“ на И. М. и то е на настоящия адрес на обвиняемия.
И. М., заедно с Р. А., бяха привлечени в качеството на обвиняеми от Районна прокуратура – Враца за това, че за времето от 29.06.23 г. до 03.07.23 г. в гр. Козлодуй, гр. Бяла Слатина, с. Челопек и гр. Враца, в условията на продължавано престъпление и в съучастие с неустановено по делото лице, като извършител, са улеснили възбуждането и поддържането на заблуждение в различни физически лица за това, че ще съдействат да се освободи от полицията синът им, който е задържан, поради направена от него катастрофа. С това те са причинили имотна вреда за общо 37 000 лева. Това е престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, което се наказва с „лишаване от свобода“ от една до шест години. Другият обвиняем – Р. А. – не е обжалвал взетата с определение на Районен съд – Враца спрямо него мярка за неотклонение „домашен арест“.
Врачанският окръжен съд, със свое определение, потвърди наложената мярка за неотклонение „домашен арест“ на И. М. като прие, че са налице всички предпоставки за това, а възраженията на защитата на обвиняемия са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъплението, за което е привлечен в това му качество. Въззивният съд споделя и правните изводи на районния съд, че по отношение на И. М. съществува реалната опасност той да се укрие или да извърши престъпление.
Определението на Врачанския окръжен съд е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
