Решението на ВКС идва след обжалване на оправдателната присъда, издадена от Окръжен съд-Видин и потвърдена от Софийския апелативен съд.
ВКС не приема доводите при обжалването на оправдателните присъди за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, повлияли на
правата на прокурора, с отказа за уважаване на негови доказателствени
искания за назначаване на две допълнителни експертизи, както и
неоснователно игнориране на заключението на седморна взриво-техническа
експертиза. В мотивите се казва: "Не всяко отклоняване на искане за събиране на доказателства от страна в процеса априори води до ограничаване на нейните права,
а само това, което препятства установяването на съставомерни факти от
предмета на доказване. В конкретната ситуация въззивният съд мотивирано и
основателно е отказал да уважи претенцията на участващия в съдебното
заседание прокурор, излагайки ясни аргументи, с които този състав се
солидаризира", съобщиха от ВКС.
Според ВКС всъщност прокурорът е депозирал искане за назначаване на една, а не както се твърди - две експертизи. Тя е отхвърлена от съда поради достатъчна попълненост на доказателствената маса по делото с релевантна информация, нестриктна свързаност на въпросите с обхвата на обвинението и даване на отговори в изготвени вече експертни заключения в рамките на обективните установености по делото.
ВКС не удовлетворява и претенциите на протестиращия прокурор, представляващи по своята същност декларации, за неоснователно игнориране от страна на въззивния съд на част от заключението на комплексната взриво-техническа експертиза поради несъгласие със заключението за констатирани редица пропуски в част "Технологична" на инвестиционния проект на строежа на завод "Миджур", изготвен от подсъдимия Митков през 2011 г. Според Върховния касационен съд въззивната инстанция правилно е възприела, че афишираните от експертите пропуски в тази част на проекта, не се основават на ясни критерии, обективни данни по делото или на нормативни изисквания, а представляват тяхна професионална позиция, която не би могла да обвърже съда и то в ситуация, в която не се базира или не съответства на доказателства по делото. Подобно несъответствие било налице в заявеното от експертите, че коментираният проект не е съпътстван със задание, каквото всъщност действително било налице и било изготвено от възложилия проекта, както и в констатацията им, че Митков не притежава правоспособност да изготви тази част на проекта - издаденото удостоверение от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране му давало подобно право. "Именно поради това мотивирано и обосновано решаващият съд не е поставил в основата на своите фактически изводи коментираната част от експертизата, за разлика от останалата част, в която вещите лица са изследвали и причината за мощността на взрива, влиянието на различни фактори, без и те, както и в останалите експертизи по делото, да се ангажират с причината за възникване на взрива - въпрос от съществено значение за преценката на съставомерността на твърдяната от прокурора деятелност на подсъдимите Митков и Иванова", пише в мотивите.
Освен това в обвинителния акт прокурорът не излагал факти относно причината за възникване на взрива и съответно дали той произхожда от нечие действие или бездействие, за да бъде възможно изследване на въпроса налице ли е причинна връзка между дейността на подсъдимите Иванова и Митков и "вредоносния" резултат. Такава причина не можело да бъде и описана, тъй като никой от експертите по делото не можел да даде отговор на този въпрос въпреки детайлното изследване от тях на всички възможни обективно установими обстоятелства по делото. "Факт е, че всички присъстващи по време на експлозията на 1 октомври 2014 г. лица са загинали, а поради мощността на детонацията не са налице и останали предметни свидетелства след нея. Тези разсъждения идват да покажат както обективния подход на съда при третиране на този доказателствен способ, така и правилността на отказа му да назначи допълнителни задачи към експертите, тъй като всички търсени от прокурора отговори биха били единствено в сферата на хипотезите, на каквито не може да почива един съдебен акт", категоричен е тричленният състав на ВКС. В мотивите се казва още, че в атакуваното решение неколкократно съдът е упрекнал прокуратурата за действията ú по структуриране на обвинението и при описание на деятелността на всеки от подсъдимите в обвинителния акт, но изрично е посочил, че оправдателният характер на присъдата санира тези действия и не води до връщане на делото за ново разглеждане на съда, а още по-малко в досъдебната фаза на процеса, за да бъде дадена възможност на държавното обвинение да формулира коректно обвинения - такава възможност въззивният съд не притежава с изключение в неотносимата към настоящия случай ситуация, уредена в чл. 335, ал. 1 от НПК.
В констатацията за липса на пропуски в оценъчната и правоприлагаща
дейност на Апелативния съд, която да е довела до нарушение на
материалния закон, както и допуснати съществени процесуални нарушения,
рефлектирали върху правата на една от страните в процеса, ВКС е на
позиция, че след задълбочена и внимателна преценка на наличната по
делото доказателствена маса въззивният съд в атакувания съдебен акт
основателно е потвърдил присъдата на първостепенния съд.
Окончателното оправдаване на всички обвиняеми по делото бе коментирано пред bTV от Димитър Димитров, баща на един от загиналите след взрива при утилизация на противопехотни мини през 2014 г.: "Присъдата е очаквана поради причината, че просто прокуратурата направи такъв обвинителен акт, който нямаше как да издържи в съда. Там бяха пренебрегнати основни неща, които имаха пряко отношение към взрива."
Той все още очаква отговор как са се озовали мините на територията на България, след като транспортирането им в ЕС е забранено.
Припомняме, на 1 октомври 2014 г. при взрив в завода за боеприпаси "Миджур" в Горни Лом загинаха 15 души - 13 мъже и 2 жени.
През 2018 г. главният прокурор Сотир Цацаров разпореди спешна проверка на територията на завод "Миджур" в Горни Лом.
Разследването на трагедията от 2014 г. се забави повече от година.
Първоначално се появи информация, че взривената фабрика ще заработи отново.
Делото по случая бе образувано през март 2016 г. срещу четирима обвиняеми, но в последствие броят им се увеличи. Подсъдими бяха: Ивелина Бахчеванова в качеството ú на директор на Дирекция "Международно-контролирана търговия и сигурност" при Министерството на икономиката и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение; Божидар Василев в качеството му на началник на Отдел "Контрол върху общоопасните средства" в Дирекция "Охранителна и пътна полиция" и председател на Междуведомствена комисия, създадена на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия; Валери Митков в качеството му на изпълнителен директор на "Видекс" АД и проектант, изготвил част "Технологична" от инвестиционен технически проект на обекта - завод "Миджур"; Палма Иванова в качеството ú на инспектор "Здравословни и безопасни условия на труд и противопожарна безопасност" в завода.
