Екипът, в който работел обвиняемият М., извършвал доставки на ценни пратки на територията на област Враца. Електронното им маркиране фирмата осъществявала с помощта на специално устройство с програма, чрез която се проследявало движението им. Не се съставяли приемо-предавателни протоколи с полагането на подписи на съответстващи служители. Информация от електронните устройства се подавала в централата на охранителната фирма. При множество отчитания понякога се получавало претоварване и системата работела с няколко минути закъснение по отчитане на приемане и предаване между екипите. Обвиняемият знаел за слабостите в организацията на работата във фирмата и решил да се възползва от това и да се облагодетелства.
На 13.03.2017 г., докато бил на работа, при срещата със софийския екип, доставящ ценни пратки за област Враца, в центъра на града, пред офиса на фирмата, М.М. се включил във фактическото им пренасяне. Той успял да укрие в дрехите си една от пратките със сумата от 22 000 лева, предназначени за банков клон в гр. Козлодуй. По-късно, докато пътували с колегите му в автомобила, под предлог, че трябва да се облекчи, той спрял, слязъл от него и скрил пратката в крайпътни храсти. Впоследствие обвиняемият изхарчил сумата от 22 000 лева за собствени нужди.
Междувременно липсата на един от дебасейфовете била констатирана от служителя на банката, за което била уведомена централата на фирмата в гр. София. Поради възникналия проблем била извършена проверка на данните от информационната система за проследяване на пратките и прегледани видеозаписи на охранителна камера пред офиса на дружеството. В резултат на тези действия ръководството се усъмнило в М.М. и организирало провеждането на полиграфско изследване на всички от екипа, по време на което обвиняемият признал за извършеното присвояване на пратката.
Предстои насрочване на разпоредително заседание по делото.
