България беше единствената страна от ЕС, в която възрастните пациенти трябваше сами да заплащат устройството за стимулация на вагусовия нерв (СВН). При тази интервенция подкожно, на гърдите на пациента, се поставя малък генератор на импулси, който е свързан с левия вагусов нерв. На определени интервали устройството изпраща сигнали до нерва и посредством него - до мозъка, чиято цел е да десинхронизират импулсите, които пораждат епилептични пристъпи.
СВН се използва тогава, когато всички други средства за лечение вече са изчерпани: пациентът не се повлиява от лекарства, а оперативна интервенция с цел премахване на епилептогенната зона е невъзможна.
"СВН е лечение на последен избор, т.е. когато нямаме никаква друга възможност", обясняват доц. Красимир Минкин и доц. Петя Димова.
Екипът на доц. Димова и доц. Минкин е единственият у нас, който се занимава с хирургия на епилепсията. Те уточняват, че за разлика от хирургичната интервенция, която, при правилна индикация и подбор, при 70% от пациентите води до пълно спиране на епилепсията, при СВН ефектът не е толкова добър.
"Методът е ефективен при 50% от пациентите, като намалява пристъпите наполовина. Това означава, че ако до вчера сте имали припадъци всеки ден, те ще станат през ден; или че ако са били десетки на брой, могат да станат единични. Лечението е палиативно, но за хора с тежки и/или много чести пристъпи тези промени са съществени".
Досега у нас СВН се покриваше само при деца, от Фонда за лечение на деца. НЗОК вече ще реимбурсира процедурата при 10 възрастни пациента годишно.
Преди да им бъде имплантирано устройство, чиято цена е около 40 000 лв., пациентите трябва да преминат през серия от изследвания, които да докажат, че никой от останалите налични методи за лечение не работи. Задължителен сред тези методи е продължителната видео ЕЕГ, която се провежда единствено в Референтния център по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ "Св. Иван Рилски".
Много е важно методът СВН да се прилага само от специалисти, които разбират от него, защото в миналото е имало спекулации. Оперативната техника не е сложна, но тук ключовият момент е правилната диагностика, обяснява доц. Минкин, който заедно с доц. Димова вече повече от 10 години се занимава с този проблем.
Хората с епилепсия в България са около 50 000 души, като при 25% от тях заболяването не се повлиява от медикаментозно лечение. Медикаментозната резистентност се смята за доказана, когато два подходящи и правилно приложени медикамента не са довели до задоволителен контрол на епилептичните пристъпи. Това означава около 10 000 пациенти в България. Точно при тях трябва да се направи преценка, дали резекцията на епилептогенната зона би направила заболяването им по-леко или дори е възможно да спре епилептичните пристъпи. За съжаление при част от болните това е невъзможно: или защото епилептичните огнища са няколко и следователно се налага прекалено голяма резекция на мозъка, или защото са разположени във функционално важна зона, в която интервенцията крие риск от увреждания. Точно в този момент идва на помощ ДВС.
Eдинственият в България специализиран център по хирургия на епилепсията функционира от 2008 г. към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ "Св. Иван Рилски"-София. Откакто е създаден, в него са оперирани около 300 пациенти, при над 70% от тях е постигнат пълен контрол над епилептичните пристъпи, като тази ефективност е съизмерима с резултатите на водещите центрове по света.
