След като взе предвид материалите, събрани в досъдебното производство, обсъди доводите, залегнали в искането на прокуратурата, както и аргументите на страните, съдът постанови:
Да бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ спрямо К. И., тъй като са налице всички, изискуеми от закона предпоставки за това. Престъплението, за което му е повдигнато обвинение, се наказва с „лишаване от свобода“ от 7 до 15 години. Съдът прие, че е налице обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемия към престъплението, в което е обвинен, както и че съществуват и двете алтернативни опасности – той да извърши престъпление и да се укрие. „...Целите по чл.57 НПК по отношение на обвиняемия К. И. успешно могат да бъдат постигнати към настоящия момент единствено с най-тежката от мерките за неотклонение - „задържане под стража”. По делото не се установяват никакви обстоятелства от семейно или друго естество, които да оборват този извод и да налагат прилагането на по-лека мярка за процесуална принуда спрямо него“ – се казва в мотивите на съда.
Спрямо другите двама обвиняеми – Ц. И. и С. Д. - съдът определи да бъде взета мярка за процесуална принуда „домашен арест“. За да се определи исканата втора по тежест мярка за неотклонение по отношение на обвиняем е необходимо да са налице предпоставките по чл.63, ал.1 НПК, а именно: за престъплението, за което обвиняемият е привлечен в това му качество, да се предвижда наказание лишаване от свобода; от събраните в досъдебното производство доказателства да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен; и да съществува поне една от алтернативните опасности - да се укрие или да извърши престъпление. От материалите по делото е видно наличието на първата предпоставка, а именно Ц. И. и С. Д. са привлечени като обвиняеми за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 7 до 15 години. Налице е и следващата, изискуема от закона предпоставка – обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемите към деянието. Съдът прие също, че и за двамата са налице и двете опасности – да се укрият и да извършат престъпление. „Съдът намира, че целите на мерките за неотклонение в конкретния случай могат да бъдат постигнати с втората по тежест мярка, а именно "домашен арест". Именно тя се явява най-подходяща за всеки от двамата обвиняеми, като в тази връзка съдът отчита по-ниската степен на участие в деянието, за което са обвинени, обстоятелството, че се касае за относително млади хора, които са с чисто съдебно минало и с тежък семеен статус - всеки от тях е родител на малолетно дете, за което следва да полага грижи по отглеждане и възпитанието му... Тази мярка е достатъчно репресивна по своя характер и би могла в необходимата степен да попречи на обвиняемите да извършат престъпление“ – се казва в мотивите на съда.
Определенията подлежат на незабавно изпълнение. Спазването на мярката за неотклонение „домашен арест“ за двамата обвиняеми Ц. И. и С. Д. ще се следи с електронни гривни.
Определенията на Окръжен съд - Враца, с които бяха взети мерки за неотклонение спрямо тримата обвиняеми, могат да се обжалват и протестират в законоустановения срок пред Апелативен съд – София.
На 30.11.22 г. Окръжен съд – Враца постанови да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо четвърти обвиняем по този случай - Д. В.
