ИСС прие анализ за причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените "работещи бедни", както и препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление.
Данните показват, че за последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Например през 2022 г. в България има 10 на сто работещи бедни (спрямо 7,2 процента през 2013 г.)
По думите на Русинова проблем в България не са само работещите бедни, които са с доходи под линията на бедността, а и нископлатените работници.
я посочи, че и за двете групи има пряка зависимост между образователната степен и риска за изпадане в бедност – много по-минимален е този риск за хората със средно и висше образование.
Русинова подчерта и големите регионални различия в заплащането, въпреки че България е малка държава. Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Стара Загора - 33.9%, Добрич - 27 %, Ловеч - 26.8%, и Перник - 25.5%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Шумен - 12.9%, Велико Търново - 15.8%, Силистра - 16.1%, и Търговище - 16.2%.
Работещите бедни обикновено са най-вече в области с ниски средни заплати, самите те са със заплати, близки до минималната, като значение има и колко зависими членове на домакинството има, каза Русинова.
В анализа на ИСС се отбелязва, че рискът от бедност сред работещите се променя със структурата на домакинството. Наличието на деца, пенсионери и хора със специфични нужди в домакинството увеличава риска домакинство с работещи членове да попадне под прага на бедността.
Рискът от бедност е най- висок при домакинствата с един работещ и зависими деца (22 % работещи бедни в този тип домакинства). Висок дял на работещи бедни (с по 12,1%) се откриват и в българските домакинства, съставени от сам работещ и двама или повече работещи със зависими деца.
Най-ниска концентрация на работещи бедни в България се открива в домакинства с двама или повече работещи без деца (5,2%). Спрямо домакинствата от двама работещи, но със зависим членове на семейството, има два пъти по-високо ниво на отчетени работещи бедни.
Рискът от бедност при работещите на постоянен договор (8,6% през 2022 г.) е четири пъти по-нисък спрямо лицата с временна заетост (34,7% през 2022 г. в риск от бедност с временна заетост), се отбелязва още в анализа.
По думите на Русинова т.нар. работещи бедни са най-вече в сектора на услугите и в администрации в малки общини. Сезонно заетите също влизат в тази група.
Според ИСС трябва да се ускори процесът по транспониране на европейската директива относно адекватните минимални работни заплати в България. Директивата ще има пряко отражение върху работещите на минимална заплата, които съставляват близо 1/4 от наетите в страната. Делът на назначените на минимална основна работна заплата по трудов договор и пълно работно време устойчиво се задържат на тези нива за последните шест години и така засяга над 400 хил. души в България, пише в анализа.
Председателят на ИСС подчерта, че транспонирането на директивата ще даде предвидимост и за работодателите.
Зорница Русинова посочи, че България е на предпоследно място в ЕС по отношение на дигиталните умения на хората, като е важно държавата да подкрепи малките и средните предприятия чрез различни инструменти – например европейски средства, за да се обучат хората.
Икономическият и социален съвет счита, че трябва да се обърне по-сериозно внимание на процеси от дигиталната трансформация и зеления преход, както и тяхното отражение на пазара на труда. ИСС отчита, че с навлизането на ИИ и новите технологии в пазара на труда ще бъдат закрити работни места и това ще доведе до още по- сериозни различия в заплащането.
(БТА)
