Срещата-разговор с Никола Статков се проведе в препълнената зала на Градската художествена галерия на Вършец и бе организирана от Община Вършец и клуб на пенсионера „Козница“ – гр. Вършец.
Книгата е опит за автобиография, по думите на самия автор. За произведението подробно говори Цеца Антонова – председател на клуб „Козница“. В повествованието, изкрачил битието си, Статков прави равносметка на живота си, за да отчете резултата от всички плюсове и минуси. Авторът започва разказа с дните си, прекарани по пасищата на село Долна Бела речка; описва съселяните си, събитията покрай Девети, които не отминават и неговия край, пътя си от поляната с напластеното сено, през училищната и студентската скамейка до работата си в пресата и в телевизията. Разказва с оня негов добре познат леко шеговит език, заедно обхождаме чужди страни (където българинът съвсем по байганьовски представя своята родина), срещаме познати имена от близкото минало – писатели, общественици, политически дейци, обикновени люде, които припомнят любопитни събития.
Спускайки се по склона на времето, Статков прави своята заключителна равносметка за това как е живял: „Живях достойно. Лошо никому не съм направил, добрини съм сторвал на много хора. Рядко съм получавал благодарност, знам, че тази стока винаги е била дефицитна; в повечето случаи всичко свършва така: изтъках си платното, ритнах ти кросното. Винаги съм бил признателен за стореното ми добро, ничие кросно не съм ритал. Трудих се много с двата ми любими инструмента: мотиката и перото.“
Георги Георгиев – член на Съюза на българските писатели и Съюза на българските журналисти, бивш началник на Военно издателство припомни, че тиражът на романа на Никола Статков „Ден като нощ“ е бил над 60 000, в сравнение с днешното време, когато от дадена книга се печатат обикновено 500, рядко до 1000 екземпляра. „Ние имаме пред нас един голям талант на България с четири доказани дарования в областта на изкуството и литературата: писател, журналист, сценарист и публицист. Нека да намерим начин да съберем и издадем неговите публицистични творби, писани през годините в различни печатни издания“, призова Георгиев.
Управителката на издателство „Унискорп“ Венка Рагина сподели, че освен книгата „Така живях“, издателството има амбицията да издаде пълното творчество на Никола Статков – всичките му сборници с разкази, романи и новели, защото вече ги няма никъде и е грехота такова творчество да не присъства във всички книжарници и библиотеки.Според нея по-голям сладкодумец от Никола Статков няма.
Подполковник Невяна Митева – председател на управителния съвет на Сдружение на жените военнослужещи връчи на писателя грамота, с която му се присъжда почетното звание „Кавалер на армейската роза“ – за активната му професионална дейност, съпричастност и подпомагане дейността на Сдружението на жените военнослужещи.
Кметът на Вършец инж. Иван Лазаров подари на Никола Статков икона на Св. Димитър, която да го пази, закриля и вдъхновява за написването на нови произведения, а от председателя на ОбС инж. Анатоли Димитров писателят-земляк получи писалка, с пожелание с нея да започне написването на нова книга. „Никола Статков си остана нашият писател. Той нито за миг не прекъсна връзката си родния край. Уважението ми към него е голямо, защото той е първият почетен гражданин на Вършец, а първият винаги си остава пръв“, подчерта инж. Димитров.
Райна Симова, с която ги свързва дългогодишно и искрено приятелство вече 66 години с „детето-чудо“, както тя нарича Статков, определи пътешествието „85 стъпки от люлката“ като едно прекрасно съчетание, като един уникален синтез от талант, труд и доброта.
Певческа група „Детелина“ към клуба на пенсионера „Козница“ поднесе поздравленията си към писателя с групови и индивидуални изпълнения на любими и популярни песни.
„Вече съм към заника на дните си, за голямо мое огорчение. Младостта е всичко. Бъдете млади и живейте като млади. Живейте в мир, любов и добро, не ламтете за власт и богатство. Радвайте се на живота, който е единствен и неповторим. И никога не се вземайте на сериозно!
През целия си живот съм имал два инструмента – единият беше мотиката, а другият – перото. Плодовете от мотиката ми още са налице: овошки и лози, които съм насадил през годините. Плодове от перото също имам: дванайсет книги с разкази и романи, заедно с тази автобиография. И още: името ми стои под единайсет сценария за игрални филми и новели. Отделно статии, есета, репортажи и очерци. Имам прекрасно семейство: жена, дъщеря и син, четирима внуци и един правнук. До десетина-петнайсет дни очаквам и две правнучки-близначки, всички вкъщи сме в страхотно напрежение... Живи са още неколцина от най-близките ми роднини, както и още толкова верни приятели. Мога да кажа: Дай боже всекиму!
На първо място в живота си поставям жена си, на второ - природата, а на трето – музиката. Тя е най-великото от всички изкуства." – каза на финала на срещата развълнуваният Никола Статков.
