Приемното здание е построено успоредно на коловозите, въпреки че е начална гара. Разположението й до брега на река Дунав е за улесняване на прехвърлянето на пътници и товари от кораби в посока Варна и обратно. Именно там, 100 години по-късно, се открива и единственият по рода си в България Национален музей на транспорта.
Първоначалната идея на откритата през 1866 година железопътна линия Русе – Варна е да подобри транспорта и комуникациите в Османската империя и да бъде включена в международния ЖП път, свързващ Лондон и Цариград, което така и не се случва. Въпреки това, ЖП линията е включена в трасето Париж – Цариград, а между 1883 и 1885 по линията минава и прочутият “Ориент експрес”.
В парк-музея могат да се видят и влакови състави от началото до средата на 20 век, както и товарни и специализирани вагони. Още с откриването на гарата през 1866 година е започнала да работи и механизирана система за затопляне на вода за зареждане на парните локомотиви. Към гарата по онова време е имало и лекар, който е оказвал медицинска помощ, както на персонала, така и на пътниците.
Експозицията в сградата на старата гара, където сега е музеят, представя основни моменти от развитието на железопътния транспорт в България и връзката между железницата и пътническото корабоплаване по река Дунав. В музея на транспорта могат да се видят и много други интересни експонати.
Сградата на музея на транспорта в Русе е обявена за исторически паметник. Експонати от музея участват във филмите: „Капитан Петко Войвода“, „Записки по българските въстания“ и руско-българската продукция „Турски гамбит“.
Източник: БГНЕС
