Слънцестоенето е астрономическо понятие, обозначаващо определено положение на Слънцето по неговия видим път върху небесната сфера. От положението на Земята спрямо Слънцето като резултат от наклона на земната ос зависят продължителността на деня и нощта.
На 22 декември Слънцето е над тропика на Козирога. В северното полукълбо се наблюдава зимно слънцестоене, а в южното - лятно. Когато еклиптиката пресича небесния екватор, денят и нощта са еднакво дълги. Тези слънцестоения се наричат равноденствия.
Слънцестоенето оказва пряко влияние върху дневното слънчево греене, а оттам върху климата. Така на различните слънцестоения съответстват различни моменти от годината, което ги прави важни за календара.
Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември в Южното полукълбо.
