Българската православна църква почита днес празника на света великомъченица Марина. Според житието й тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклонничество, но Бог й дал да узнае истината и я призовал при себе си. Марина много желаела да получи свето кръщение, но нямало свещеник нито в града, нито в околностите, който да извърши тайнството.
По това време римското управление жестоко преследвало християните, много от които се криели в пустините и планините. Мнозина пък оставали в градовете и като вземали вид на просяци, стараели се да проповядват и разпространяват словото Божие. От един такъв християнин 12-годишна Марина за пръв път чула за Господ Иисус Христос.
Пръв неин гонител станал самият й баща. Въпреки това, тя продължила да изповядва Божието име. Той бил ревностен поклонник на идолите и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христа, намразил я и започнал да се отнася с нея много жестоко. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядвала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Молитвите й към Бог да я удостои да мине през водата на кръщението, навели Олимврий на мисълта да я удави. Донесли грамадна каца с вода и хвърлили в нея вързаната девойка. Тя започнала да се моли на Господа да й развърже веригите, а водата да бъде желаното от нея свето кръщение и възраждане за вечен живот. Едва свършила молитвата, оковите се разкъсали и неизказана светлина огряла Марина. Мъченицата стояла във водата и пеела хвалебствена песен. След това била осъдена на смърт.
Казват, че Света Марина идва в съня на хората, които вярват в нея. Тя пророкува и дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия. Света Марина е известна като господарка на змиите и лечителка на ухапаното от тях.
За българина светицата е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Изобразяват я на трон, лявата й ръка е пред гърдите, в дясната държи кръст.
Горещниците - 15, 16 и 17 юли, народът ни празнува в чест на огнената слънчева стихия. Най-строго се почитат първия и третия горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори. Не се ходи пеш. Жените не се захващат с никакви ръкоделия.
На 17 юли се пали новият жив огън. Той се прескача за здраве и от хора и от животни. От него всеки взима, за да запали домашното огнище. Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
Огънят е култов символ в представите на българина, той има магическа и пропъждаща сила. В народните вярвания празникът има езически произход.
