Авторът на „Задочни репортажи за България”, Георги Иванов Марков, наричан от приятели и колеги Джери, е роден на 1 март 1929 г. в София. Завършва Държавната политехника, където през 1953 г. се дипломира като инженер–химик. През 1969 г. напуска страната, след като една от театралните му постановки е забранена. Заминава при брат си в Италия, където остава 2 г. След това се мести в Лондон. Започва да работи за BBC, сътрудничи и на „Дойче веле“ и радио „Свободна Европа“.
Българските служби не пропускат това, завеждат дело срещу него като невъзвращенец и през 1972 г. той е осъден задочно на 6 години и половина затвор. Творбите му са конфискувани от библиотеките, а името му е изтрито от надписите на "На всеки километър" и забранено чак до 1989 г.
Марков обаче не се страхува. Между 1975 и 1978 г. завършва един от най-мащабните си трудове, за който се смята, че става основна причина да бъде убит. В „Задочни репортажи за България“, които се излъчват всяка седмица по "Свободна Европа", той критикува остро и разказва за Живков и неговия режим.
„И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин – колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език“, пише в книгата Джери.
Много години по-късно, в броя си от 18 февруари 2010 г., американското списание "TIME" поставя покушението срещу Георги Марков на пето място в класацията на десетте най-прочути заговора. Преди него се нареждат атентатът срещу Адолф Хитлер, убийството на Лев Троцки, разстрелът на австрийския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево, довел до Първата световна война, и убийството на военния командир на Хамас Махмуд ал Мабхух през 2010-та в Дубай.
По следите на убийството
На 7 септември 1978 г. социалистическа България празнува рождения ден на държавния ръководител Тодор Живков. В същия ден, в далечна Великобритания, Георги Марков излиза спокойно от дома си. Пресича моста Ватерло над река Темза и се отправя към автобусната спирка, за да стигне BBC, където работи в българската редакция.
Изведнъж усеща необичайна жилеща болка в крака, както сам я описва в дните оставащ му живот. Спомня си, че обръщайки се назад, вижда мъж, който вдига от земята чадър.
Марков отива на работа и там забелязва, че на мястото на убождането има странна пъпка. Няколко часа по-късно е приет спешно в болница. Започват три мъчителни дни, в които лекарите не успяват да направят нищо, за да го спасят. На 11 септември Марков издъхва. Дъщеричката му Александра-Райна е едва на 2 годинки.
При аутопсията в десния прасец на писателя е открита метална сачма. Криминалистите установяват, че по малкото топче има дупчици, в които има остатъци от захарна субстанция. Тя се разтапя, когато температурата около нея достигне 37 градуса - каквато е на човешкото тяло.
Най-важната находка в сачмата обаче е силната отрова рицин, срещу която няма противодействие. При разтапянето токсичното вещество навлиза в кръвта на писателя и става причина за неизбежната му смърт.
Случаят веднага предизвиква огромен интерес на Запад. Медиите го наричат Убийството с българския чадър и дълго говорят за оръжието на Държавна сигурност (ДС).
Постепенно разследването за смъртта на Георги Марков стига до извода, че пряк извършител на покушението е италианец, вербуван от ДС. Той се казва Франческо Гулино, познат като агент "Пикадили“. Същият е вербуван от българските тайни служби през 1971 година, след като два пъти е арестуван по обвинения за наркотрафик
Едва след промените през 1989 г., българските власти започват да разследват тази следа. През 1993 г. Гулино е издирен и арестуван в Копенхаген. Българските прокуратура и следствие обаче отказват да предоставят официално исканите от Дания документи от досието му и така се налага той да бъде освободен. Седмици след това Гулино напуска Копенхаген и изчезва безследно.
Години по-късно известният следовател Богдан Карайотов, разследвал делото за убийството през 1990-1999 г. заявява, че материалите за този агент са почти унищожени. Оказва се, че през 1987 г. са унищожени над 700 страници от досието. Мотивът е, че съдържат стари материали.
След 1989 г. и двама висши офицери от КГБ - Олег Калугин и Олег Гордиевски, заявяват публично, че убийството на Марков е подготвено от КГБ по поръчка на българската ДС.
Източник: dnes.dir.bg
