Свети Фотий се родил в Цариград около 820 г. от богат и знатен род. Баща му се казвал Сергий, а майка му – Ирина, чийто брат бил женен за сестрата на византийската императрица Теодора. Родителите на Фотий страдали изповеднически за своето открито иконопочитание по времето, когато византийските императори били иконоборци.
Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките. Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх.
Свети Фотий оставил богато книжовно наследство, благодарение на което узнаваме за съчинения на древни свети отци, които той имал под ръка, но до нас не са стигнали. Приснопаметният йеромонах Неофит Рилски е превел от гръцки житие и служба в чест на св. патриарх Фотий. Тази книга е напечатана в Цариград през 1849 година. Св. равноапостол Фотий е цариградски патриарх. Патриарх Фотий се е борил против изопачаванието на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от политическите им интереси, той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол.
С неговото име и ревностен християнски дух е свързана завинаги и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните. Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.
На 6 февруари 891 г. Фотий умира в заточение. Дейността му на патриарх го нарежда сред най-ревностните защитници на Православието, а книжовното му наследство говори за изключително богат ум и висока образованост.
