Св. евангелист Лука разказва, че освен дванадесетте си ученици, Иисус Христос избрал още седемдесет други, които разпратил по градове и села да проповядват словото му. Той им дал сила да вършат чудеса като доказателство на проповядваната истина и поръчал да не се грижат за житейските си потребности, защото Бог няма да ги остави, а всичкото си внимание да съсредоточат в това – да призовават човеците към вечен живот.

Подир възнесението на Господа светите апостоли били укрепени с благодатта на Св. Дух в деня Петдесетница и тръгнали усърдно да продължат делото, което Христос им завещал. Те обиколили градове и села на обширната Римска империя, като проповядвали навсякъде Словото Божие и кръщавали повярвалите. Претърпели много беди и гонения: евреи и езичници се въоръжили против тях, затваряли ги в тъмници, предавали ги на мъчения и мъченическа смърт, но те всичко понасяли с търпение и твърдост.

Св. апостол Павел пише от името на всички: "Ние гладуваме и жадуваме, ходим голи и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме, гонение – търпим, хулени – молим се".

Изгонени от една страна, те отивали в друга, по който начин самото гонение помагало да се разпространява Словото Божие. Така християнството бързо се разпространило и закрепвало.

Те поучавали не само с думи, но и с примера на своя добродетелен живот, на своята кротост и търпение и особено на своята любов към Бога и човеците. Повечето от светите апостоли умрели от мъченическа смърт, но извършили безсмъртното дело на Христовата проповед.

Проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, търпение, кротост, дела на християнска любов и вършили чудеса.

За да покаже равночестието на всеки от Седемдесетте и за да предотврати разногласия в почитанието им, Православната църква е установила тяхното общо празнуване, но паметта на всеки от тях възпоменаваме и поотделно, в определени дни в годината.

На 4 януари почитаме паметта на Св. апостол Клеопа – един от седемдесетте апостоли.

На този празнуват също всички, които носят името Тихомир. Името e славянско – образувано от думите „тих“ и „мир“ и означава спокойствие и смирен живот. Разпространено е през вековете сред всички славянски народи.

На днешният 4 януари имен ден празнуват всички, които носят името Тихомир. Името произлиза от славянски език - образувано е от думите "тих" и "мир", и означава спокойствие и смирен живот. Разпространено е през вековете сред всички славянски народи, на български се среща освен като мъжко име и като женско - Тихомира.

Източник: pravoslavie.bg