Пътят на картофите до трапезата на европейците обаче е трънлив и неравен. Хората отчаяно се противопоставят на новата храна и дори са смятали картофите за причинител на инфекциозни заболявания. Последното, разбира се, е погрешно, но при първите експериментатори често са се тровили с картофи, най-вече защото са опитвали отровните плодове, а не ядливите кореноплоди.
Обществеността на Европа свиква с „втория хляб“ с психологически трик.
Ето как се случва това:
Веднага след като френският агроном Антоан Огюст Пармантие разбира, че картофите имат високи вкусови и хранителни качества, започна широка кампания за популяризирането им. Успява да убеди властите, но не и обикновените французи. И тогава прилагат следната хитрост: засаждат картофи в парковете на двореца Тюйлери и Люксембургската градина. През деня охраняват лехите с картофи, а през нощта освобождават пазачите. И селяните започват да крадат ценните грудки.
Интересна е историята и на разпространението на картофите в Русия. Там Петър I ги донася за първи път, но също не стават популярни - в Русия пшеницата е по-евтина, а хората ги наричали „дяволски ябълки“. При Екатерина картофите са били въвеждани насилствено, а бунтовете продължават дълго. Руснаците се шегуват, че бунтовете са спрели едва когато селяните се научили рецептата за самогон от картофи.
Източник: nauka.offnews.bg
