Св. Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал тридесет и пети папа.
Според легендата Свети Силвестър папа римски е свещеникът, кой кръщава официално император Константин І Велики.
Името му се свързва и със следното предание. Магьосникът Замврий умъртвява вол, като му прошепва името на някакъв бог. Силвестър заявил, че единствено Бог може да дава и отнема живот и заповядал на магьосника да се помоли за спасяването на животното. Със своите молитви Замврий не успява, но св.Силвестър уповавайки се на вярата си, му връща живота. Затова той се смята за покровител на животните и най-вече на воловете.
В нощта срещу празника, момците, които са коледували, организирали дружини от по няколко души и обикаляли домовете, в които има едър впрегатен добитък. Стопаните държали отключени портите, връзвали кучетата, за да не лаят, когато дойдат риначите. В обора в нова торба оставят пита, месо, вино за дружината. Специален подарък, най-често пешкир, приготвяла момата, която очаквала да дойде любимият й. Мъжете почиствали обора, взимали каквото са им оставили и си тръгвали, без да се обадят. На другия ден можело да бъдат поканени на гости от стопанин, на когото са ринали. На този ден на трапезата не се слагат свинско месо и сланина, за да бъдат здрави животните.
На този ден народът отдава почит на едрия рогат добитък и най-вече на вола, тъй като в миналото това животно е било използвано като основна впрегатна сила. Поради това празника на Свети Силвестър се нарича още Волски празник, а също и Карамановден.
Народното поверие гласи, че ако момък намери кукуряк на Свети Силвестър, то той и неговите волове ще бъдат здрави през цялата година.
