Завършил образованието си с прозвището Философ, той бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани и разни поръчения от обществен характер. Отегчен от суетата на тоя свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където именно извършил в пост и молитва приснопаметното си дело - да създаде славянска азбука и да преведе свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи.
Папа Адриан II посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" Облечен в такова всеоръжие, той с брата си бил изпратен от византийския император Михаил ІІІ в славянските страни Моравия и Панония, за да спечели за християнството тамошните славяни чрез бащиния им език. Но чувствително били засегнати интересите на местното германо-латинско духовенство. То било враждебно настроено към славянския език и започнало борба против тях.
На двамата братя славянски просветители се наложило да се отправят в Рим и да защитят своето дело от враговете пред самия римски папа. За духовната мощ и християнска премъдрост на Константин- Кирил Философ пише в своето„Похвално слово” талантливият и достоен следовник на делото на Първоучителя, Климент Охридски. Той вижда в лицето на своя учител образец на патриотичен порив и истински подвиг, образец на духовно и културно извисена личност. Възхищава се от твърдината и мъжеството му, когато „затвря устата на вълците – еретици - триезичници”.
Житието и „Похвалното слово”на свети Кирил, Климент Охридски пише при непосредствено сътрудничество на неговия брат, Моравския архиепископ свети Методий.
Службата в памет на Константин-Кирил е много древна. Тя се е запазила до нас в 12 ръкописа, най-старите от които са от ХІ век.
В Рим Константин Философ бива подстриган в монашество с името Кирил. След тежко боледуване Кирил умира на 14 февруари 869 година. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата "Св. Климент Римски".
