При завоюването на Египет римляните се запознават с новия за тях начин на времеизчисляване и Юлий Цезар решава да го въведе в Рим, но с по-голяма точност, за да свърже слънчевата година с европейското положение на Слънцето, с европейската пролет, лято и т. н.
По нареждане на Юлий Цезар александрийският математик Созиген създава римския календар, наречен Юлиански.
В Юлианския календар продължителността на годината е 365 дни и 6 часа, а всяка четвърта година се смята за високосна и се състои от 366 дни.
Тъй като историческата година е 365 1/4 денонощия, решено било на всяка четвърта година да се добавя едно денонощие, като по този начин се ликвидира изоставането. Утвърдило се правилото първият ден на годината да се брои от 1 януари. През 325 год. Никейският събор приел Юлианският календар за задължителен и в скоро време той получил разпространение в Европа.
Трудно се оказва съгласуването на лунния календар с Юлианския, тъй като 19-годишния период от юлиански години има не 6 939, а 6 936 денонощия и 18 часа. По такъв начин юлианската година изостава с 4 дни от лунната. Това изоставане има много малък период и след четири 19-годишни цикъла (76 години) лунният календар ще изпревари слънчевия с 19 дни, но Юлианският календар с прибавените 19 дни ще се върне назад. Затова след 76 години началото на лунната година съвпада точно с началото на юлианската. Изчислените по лунния цикъл фази на Луната, ще съвпаднат със същите юлиански числа и месеци, както преди 76 години. Така за 76 слънчеви години точно изтичат 76 лунни и 76 юлиански. По такъв начин следващата година от новия цикъл ще започне не само в един и същи ден, но и в един и същи час от денонощието.
Римският християнски монах Дионисий Млади определя, че годината на Христовото рождение съвпада със 754 г. от основаването на Рим.
С това се слага началото на християнската ера от рождението на Иисус Христос.
