Над витрина с вещи, паметна чаша, ордени за храброст, медали и почетни знаци на участници в Освободителната война, виждаме портрета на командващия специалния десен „летящ” отряд - генерал-майор Николай Степанович Леонов I.
„На практика тактическия маньовър относно превземането на Враца се оказва неговия последен боеви подвиг в славната му военна кариера, защото на 21 ноември 1877г. внезапно умира. Погребан е с високи почести на територията на Киевско-Печорската лавра в Украйна, на Рождественския бастион, заедно със своя брат ген.Степан Степанович Леонов, също участник в Освободителната война.
Над гробната могила на ген. Леонов е издигнат красив паметник от светлосив камък, чийто очертания наподобяват лумнал огън, напомнящ за огньовете, запалени в снеговете на Шипка сгрявали, както руските воини, така и българските опълченци. Надписът на паметника гласи: „На донския казак ген.майор Николай Степанович Леонов, починал в България на 21 ноември 1877 г. във войната за освобождение на славяните. Съпруга и другарка Олга Леонова”- разказа за MediaNews Красимир Григоров.
Несъмнено най-безценният експонат в подредения експозиционен кът е иконата „Матер Божия", Света Богородица, изработена по заръка на майката на ген.Леонов в негова памет и в памет на всички руски воини, загинали за Освобождението на България и подарена на град Враца от нея. За уникалната икона, няма как да разкажем или да я опишем. Човек трябва да я види, за да усети светлата добрина, която излъчва повече от век.
"В Историческия музей се съхранява и ключът на Враца, който нашите признателни предци са подарили с много надежда и упование преди 139 години на ген.Леонов. Историята грижливо пази и помни името на Вестителя на свободата - щабния тръбач Иван Петлак, както и имената на близо 250 родолюбиви врачани, дали своя героичен принос в Българското опълчение. С оглед добруването на Родината ни, нека никога да не забравяме, че Свободата е най-съкровеното благо, затова да я ценим!"- завършва разказа си Красимир Григоров и добавя, че в музея има много уникални експонати, за които трябва да се разказва, за да се знае славната ни история.