И така, след няколко години, тя вижда на софийската гара бъдещия млад ръководител “Движение”, с мечтаната червена шапка на главата, тъкачката Цветана си казва: "Той ще е!”. Щастието й се усмихва след първото писмо, получено от Тодор, след което писмата пристигали едно след друго цели 2 години.
"Взе ми сърцето. Тази снимка ме е пленила и го харесах. Не мога да ви опиша колко го заобичах още тогава”, признава Цветана.
Предложението за брак не дошло веднага, а след двегодишна дружба с писма. "И то какво го накарало да се оженим – баща му рекъл: Жена, няма да го переш, да си намери перачка”, разказва Цветана.
Тогава Тодор бил разпределен на гара Твърдица. Случило се, че няколко дни живели без подпис, но държавата зорко бдяла за семейния морал.
"Как е и що е, не го разбрахме. Идва съобщение: Ако не подпишете в срок от три дни, ще ви разделим. Бях на работа и ловя там търговския ръководител и билетния касиер и хайде в съвета. Подписахме, по едни бонбонки, така ни е бракът”, спомня си Тодор.
Родили се дъщерите, оженили и внуците, радват се и на правнуци. Пропуснали златната си сватба, защото оперирали Цветана от сърце. Когато разказала на съседите какво е намислила тази есен, те не повярвали. "Имах желание да се венчая с моя господин, много го обичам”, не крие тя.
И ето, че след 53 години граждански брак, Цветана и Тодор Иванови от мездренското село Руска бела решават да застанат и пред олтара. Причината за това закъсняло решение е една-единствена дума - любов, неотслабваща и силна до днес.
Врекли се и пред Бога. Кумували им двама от внуците. Най- голямата радост на младоженците е, че успели да съберат всичките си близки. Съветът им към младите е да се уважават и обичат.
А в очите на леля Цветана, бай Тодор е още онзи ръководител "Движение”, който откраднал сърцето й преди повече от половин век на софийската гара.
