Стотици миряни от цялата страна изпълниха двора на светата обител, за да се поклонят на Божията майка и да се помолят смирено за здраве и благополучие. Манастирската църква се оказа тясна да побере дошлите, но по неписаните човешки закони всеки правеше път на майките с малките деца, за да получат своето първо причастие и благословия от дядо владика. И както е казано в Евангелието, децата без страх и със светнали очи пристъпваха благочестиво към духовния пастир.
Манастирът е изграден през Второто българско царство по време на управлението на последния български цар Иван Шишман, управлявал от 1371до1395 г. Пален и разоряван в годините на робство, „възкръсвал” многократно по волята Божия и под златните ръце и сърце на не един духовно извисен българин, Черепишкият манастир е запазил цялата си притегателна сила на светилище, неподвластно на хода на времето и историческите превратности.
Богата е историята на това свято място, запазило в дълбините на стотиците пещери около него многобройните легенди и предания, които са неразривна част от магнетично-мистичното духовно пространство на белия храм. Място сакрално, но „чисто и свето”, „дето пази го него Богородичка”, но и място, белязано с тайнствените знаци на път и мост между земното и божественото, между тленното и вечното, между миналото и днешното. Образи и звуци, част от легендата, но и от живота…
Съществува легенда, според която името на манастира идва от костите на загиналите войници след битката в края на XIV в. между цар Иван Шишман и османските нашественици. В края на ХVІ в. свети Пимен Зографски възстановява манастира и го превръща в книжовно и духовно средище. Тук през 1612 г. е изработено и прочутото „Черепишко Четвероевангелие” с позлатен обков. Активната книжовна дейност в светата обител продължава и през ХVІІІ в. През 1784 г. в скалите над манастира била изградена костница, чийто параклис е посветен на „Св. Йоан Кръстител”.
В края на ХVІІІ в разбойническите набези на кърджалиите накарали монасите да изоставят манастира за известно време, но през 1802 г. той отново възкръсва и приютява десетки монаси и книжовници. Днешните сгради са построени още през 1836 година от игумена Йосиф.
В тази света обител са намирали духовно просветление не само християните, но мнозина друговерци. За духовната сила, която витае над скътания на брега на Искъра манастир, свидетелства и известната днес Рушидова къща. За него се знае, че през първите години на ХІХ в. богатият турчин Рушид бей направил дарение в знак на благодарност, че тук, в манастира, дъщеря му се е излекувала.
Една от дълго спазваните и поддържани традиции тук е „харизването” на деца, свързана с вярата за чудодейната животворна сила на светата обител. Младите майки са донасяли своите 1-2-годишни рожби и са ги „харизвали” (обричали) на Божията майка за здраве и закрила. В манастирските регистри могат да се прочетат имената на над 10 000 „харизани” деца от повече от сто населени места от цялата страна.
След Архиерейската света Литургия, Негово Високопреосвещенство митрополит Григорий отслужи тържествен водосвет и благослови миряните и освети традиционния празничен курбан.
И днес тази отколешна традиция бе спазена, но поради деня сряда, курбанът бе приготвен от риба. В задния двор на манастира димяха два огромни казана, в които се приготвяше вкусната рибена чорба.
Майстор-готвачът разказа изключително интересна история за днешния курбан, приготвен по специална рецепта: „Това е дунавски курбан – рибена чорба, която е много популярна. Още през 19 век Жул Верн е писал една книга „Дунавски лодкар”, за един човек от Дунав, така че рецептата е малко Жул-Вернска, приключенска – с увлечение разказва снажният готвач, бъркайки с огромния черпак в огромния казан. – По принцип се прави от сом, но сега водата е много топла и хубавите сомове не влизат в мрежите и заради това я правим от шаран. Слага се за 5 минути във вряща вода и се изважда. След това, поетапно, през 5 минути се добавя първо лукът и доматите, после, моркова, картофа, добавят се само дръжките на керевиза, магданоза, девесила и праза. Като се свари картофа се слага зеленият лук и чушките леко да се сварят, слага се и месото и накрая – нарязаният керевиз, магданоз и девесил. Това е специфичното на дунавската курбан чорба, защото се прави с девесил” – завърши вкусния си разказ готвачът.
