"През Първата световна война, когато мъжете бяха на война, жените се бяха нагърбили с тежката полска работа; те оряха нивите, те жънеха и вършееха, те хранеха България и на фронта, и във вътрешността. Не е вярно, че жената е по-слаба; когато жената се вдъхнови, тя става герой; така я виждаме и в историята на християнството.
Ето, празнуваме паметта на светите мироносици - жени, които се показали по-безстрашни от мъжете.
След Голготската саможертва на Господа Иисуса Христа, Който бил поруган, разпнат на кръст, убит, погребан, запечатан в гроба, учениците стояли заключени "страха ради иудейскаго". А жените, ученици на Господа, са били безстрашни да отидат сутринта рано на Христовия гроб не за да видят Учителя жив, а да го помажат по еврейския обичай с благоуханни масла, понеже не са могли да сторят това в деня на Неговото погребение. За тях нямало страх от иудеите, нито са се бояли от стражата, която била поставена на Христовия гроб. Взели необходимите материали, с които да помажат покойника си и безстрашни отишли на гроба Му. Така те станали първи свидетели на Христовото безсмъртие след смъртта и Възкресението. И ония небесни жители, които ги посрещнали на Христовия гроб, ги изпратили да известят на апостолите, че страхът им е неуместен, че Христос е безсмъртен и че никой от Неговите ученици не бива да се бои от злото на враговете, понеже Той е възкръснал, жив и всемогъщ.
Нека си пожелаем да имаме мироносици и в нашата съвременна общественост, които да действат благотворно върху младите поколения и така да изпълнят голям патриотичен и християнски дълг.
