“Целенасочената инвестиционна програма за подкрепа в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити региони ще влезе като финансов ресурс в бюджета през 2017 г.”, това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова по време на Националната кампания „Региони в растеж 2016 - 2020“, информираха от пресцентъра на МРРБ. Дотогава ще бъдат публикувани насоките за кандидатстване, за да може общините и партньорите им да подготвят своите проекти, да ги обосноват, разработят и подадат, така че от следващата година реално да започнат инвестициите в проектите, които искаме да изградим, каза още Павлова. Тя съобщи, че до момента са предложени следните идеи: за разширяване и доизграждане на северна промишлена зона във Видин, логистичен парк в Белене, интеруниверситетски център и кампус в Плевен, индустриален парк в Мизия, създаване на регионален туристически продукт.
“Приоритет за нас е и да намалим дисбаланса в състоянието и качеството на пътищата между севера и юга, заяви Павлова и допълни, че инфраструктурата се е развила по такъв начин у нас, че е по-добра в южната част на страната, включително и като проектна готовност. За това от стратегическа гледна точка приоритет в приетата от правителството актуализирана Стратегия за пътната инфраструктура до 2022 г. остава на първо място АМ „Хемус“. На второ място са трите изключително важни вертикални пътни направления София - Видин, Русе - Велико Търново - Свиленград и София - Калотина, като важни вътрешни връзки и връзки с международни коридори. Само за реализацията на тези петпроекта са ни нужни инвестиции от 5 млрд. лв.", информира Павлова.
"Европа вече няма да дава пари за пътища, затова с преминаването към тол системата, с по-добра събираемост и дългосрочното доброкредитиране, което бихме могли да получим от Европейската инвестиционна банка, ще работим за доизграждане на тази инфраструктура", заяви министърът. Тя посочи, че паралелно с това и според поетия ангажимент, с четири правителствени постановления и заделен целенасочен ресурс от увеличените приходи от винетки на обща стойност 140 млн. лв. ще бъдат инвестирани в пътната инфраструктура в Северна България и с тях ще бъдат рехабилитирани 250 км пътища.
Работи се по стратегическите пътни проекти и по по-малките пътни проекти от II и III клас, каза Павлова. "Започнахме с входа на Враца - един път, пример за лошо планиране и изпълнение на общински проект. Когато общината направи воден цикъл, така асфалтира след този воден цикъл, че всички видяхме как пътят пропадна. Този път е бивш републикански, който общината трябваше да вземе и да стопанисва след като изградихме с европейски средства обходния път на града. Общината обаче не го взе и не го ремонтира както трябва. Като отговорно правителство осигурихме финансиране и започваме целия ремонт, след което ще го предоставим безвъзмездно на общината, за да се грижи за него като добър стопанин, така че да има добър достъп до Враца", обясни министърът.
Тя посочи, че аналогичен е и случаят с Димово, като участъкът през самия град е готов и се довършва трасето от Враца до Видин. Надявам се до края на месец юни да завършим ремонтите там изцяло и направлението от Враца до Видин ще бъде приведено в състояние, което е бъде безопасно за движение, коментира Павлова. След това ще ремонтираме и останалите третокласни участъци в региона, които дълго време бяха използвани като обходни трасета, докато се завършват уж водните цикли, които зациклиха, допълни тя. Министърът съобщи, че с целеви средства от бюджета ще бъдат ремонтирани също пътят до Белоградчишките скали, обходът на Арчар и второкласния път от Монтана към Видин. По същия начин продължаваме да работим в Северен Централен район, в Североизточен район, защото на места в област Разград пътищата са по-лоши оттук, посочи Павлова.
Приоритетно се предоставя целево финансиране за ремонт на стария участък от АМ „Хемус“ до Ябланица, както и за ремонт на опасно авариралите виадукти и тунели, които вече се извършват.
"Северна България е приоритетна и по отношение на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020", коментира Павлова. Най-много проекти за рехабилитация на пътища ще има именно в Севера - ще завършим изцяло ремонта на Прохода Петрохан и ще се рехабилитира пътят до пещерата Леденика, докато в Южна България проектите са само два.
"217 млн. лв. са средствата само по една от приоритетните оси на програмата за този район на страната. За да спазим ангажимента си за подкрепа на Северозапада, в ОПРР включихме всички общини от този регион на страната", подчерта министърът.
При създаването на Националната концепция за пространствено развитие заложихме на полицентричния модел на развитие, при който към всеки един голям град да има сателитен, в който също да се инвестира в довеждаща инфраструктура, така че да има баланс, да се минимизира обезлюдяването и миграцията към големите градове. Между 75% и 80% от населението в Европа живее в големите градове. Този тренд на развитие се наблюдава и в България и затова вниманието е върху градското развитие. Затова с полицентричния модел се опитахме да покажем в кои региони и в кои малки населени места трябва да продължим инвестициите от големите секторни оперативни програми, за да не обезлюдеят териториите там, като се търси баланс и с Програмата за развитие на селските райони, коментира министърът.
„Имаме много научени уроци от първия програмен период, като липсата на интегрираност между проектите. Затова в ОП „Региони в растеж“ направихме промяна като заложихме на подхода „от долу нагоре“, направихме общините междинни звена, като им дадохме възможност сами да определят своята инвестиционна програма спрямо средствата, които им предоставяме”, обърна внимание Павлова. „Второто е интегрираност между програмите. В своя интегриран план за градско развитие и възстановяване всяка община определи зоните за икономическо въздействие, за публични услуги и т. н. Третото е да намерим мястото на бизнеса. Най-естествено е държавата и общините да работят заедно с бизнеса, затова 12,5 % от бюджета на програмата ще бъде използван за финансиране на проекти на принципа на публично-частното партньорство”, каза още министърът.
