- Милица, завърши годината с 30-о място на европейския крос. Каква година изпращаш?
- Няма как да съм доволна, но реално това е положението. Първата година на европейския крос бях 32-а, след това втора, сега пак 30-а. Надявам се другата година да бъде по-успешна. Естествено, има дни, в които нещата не вървят. Цялата 2016-а не беше много успешна за мен. Беше година, в която свърших страшно много работа, и съм сигурна, че основите, които поставих, ще дадат резултат. Натрупах много качествен обем, много работа. Сега вече ще се съсредоточа малко повече върху скоростната работа, ще се върна на по-късите дистанции.
- Към кои дисциплини ще се насочиш тази година?
- Още в зала - 1500 м и 3000, може би и 5 км. Стипълчейз - не.
- Вече няколко месеца си във Флорида. Как успяваш да съчетаеш подготовка и обучение?
- Трудно се съчетава обучението със спорта, особено в Америка, защото си ангажиран по цял ден в университета. Но все пак, ако имаш мотивация, се справяш. Естествено, Йоло (б. а. треньорът й Йоло Николов) ми помага страшно много. За мен той е най-добрият треньор и ние продължаваме да поддържаме връзка непрестанно.
- По негови планове ли тренираш?
- Да, основно слушам само него. Интернет ни помага много. Като цяло е трудно, защото, когато той не ме вижда, няма истинска представа какво точно се случва. Но се надявам сега, като прекарам около месец тук, да пооправим нещата, които съм пропуснала.
- Какви са основните разлики, които виждаш между подготовката ти в България и в САЩ?
- В университета всичко за тренировка ни е осигурено. Като цяло, има доста разлики с България. Като започнем с отношението и поведението на хората. За тренировките мога да кажа, че имат много по-добри условия от гледна точка на база. Но според мен ние в България имаме доста качествени треньори. Разбира се, има качествени и в Америка, но на база колко голяма нация... България има много добри специалисти и трябва да се направи всичко възможно те да се запазят.
- Имаш ли задължения да се състезаваш към университета?
- Имам, да. Но все още не са започнали. Първият семестър нямам право да се състезавам.
- Как реши да заминеш за САЩ?
- През годините имах много покани от различни университети. И в крайна сметка спонтанно реших да се възползвам. Тази година, така или иначе, е по-свободна за мен. Реших да опитам.
- Имаш ли намерения да останеш в САЩ и след дипломирането ти?
- Не мога да кажа, че имам намерения да оставам там. Просто мисля да се възползвам от ситуацията и да извлека максималното от това, което ми се случва.
* Заглавието е на MediaNews
Източник: bgathletic.com
