Думата заговезни идва от “заговявам”, което означава “започвам да постя/отказвам се от месото”.
На този ден настъпва раздялата ни с много хранителни изкушения, с които сме свикнали – затова и много хора на Месни Заговезни ядат „като за последно“.
Обичаят в неделята на Месни Заговезни е в късния следобяд, „по икиндия“ и малко преди обичайното време за вечеря, младото семейство да посети своите кумове, както и родителите на булката. Целуват им ръце и им поднасят обредна пита, варена кокошка и червено вино.
След това се завръщат в дома си (в миналото младото семейство обикновено живеело при родителите на младоженеца). Приготвя се трапеза, която бива отрупана според възможностите на двете семейства – младото и старото, с изобилни месни ястия: преди всичко традиционната за този празник варена кокошка, печено свинско, свинско с кисело зеле, сарми, баници с мас и месо. Изобилието се обуславяло от обстоятелството, че на следващия ден – понеделник, постепенно се навлизало в постите преди Великден: отначало било забранено всякакво месо, а подир още седмица – всякаква храна от какъвто и да било животински произход.
В неделята на Месни заговезни в църквите се четат евангелски текстове и проповеди, в които се припомнят картини от Страшния съд, последствията от човешките грехове и наказанията за тях „на оня свят“.
Следващата седмица – Сирница, не само е последната преди Великденските пости, в която е позволено да се консумират животински продукти (мляко и млечни произведения), но също и последната, през която може да се пеят песни, а младежите да се веселят, да си устройват забавления и игри.
След това започват Великденските пости – време за въздържание и духовни размисли.
