Не прекъсва традицията и всяка година на 15 август, в манастира „Св. Иван Рилски” /Пусти/ се почита големият християнският празник Успение Богородично. Ежегодно, на този ден хората от врачанският квартал Бистрец, заедно с другите миряни отбелязват с курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести и славят Божата майка.
От дете до баби и дядовци в Бистрец знаят за скалните надписи, в които се говори за основаване на манастира през 1540 г. от Димитър Дубов. Над тях са нарисувани сцени от житието на св. Димитър и на св. Георги. Нагоре в скалите се намира Постницата, където според легендата е живял Иван Рилски. През 18-19 век нейните стенни са били покрити със стенописи посветени светеца, но днес са силно повредени. Тогава е построена и църквата "Св.Йоан Богослов", в която има два слоя стенописи от 16-17в. и от 19в. Дърворезбеният олтар е от 1820г. и в дело на тревненеца Петър Миньов, който е зографисал и част от иконите.
В периода 17-19в. Бистрецкият манастир играел важна роля в културното развитие на района, като тук е функционирало килийно училище и са творили видни книжовници, като Йосиф Брадати и Тодор Врачански. В манастира е имало златарска работилница, от която произхожда известния напрестолен дърворезбен кръст, изработен през 1611г. от чипровските майстори Никола и Пала. През 1822г. в Бистрецкия манастир е основана първата в България щампарска работилница.
В епохата на османско робство Бистрецкият манастир е бил убежище и за хайдути, поради което на два пъти е бил разрушаван, но впоследствие е съграден наново. Последното обновление на манастира е през 1867г. по времето на йеромонах Йоасаф. В периода 1894-1928г. манастира е напуснат от монасите си и оттогава се нарича "Пусти", а през 1928г. е осветен с ново име – "Св. Иван Рилски".
На вчерашния празник вярващите дариха на манастирската обител свещи, домашно изпечен хляб, месали, кърпи и дребни суми, за упокой на душите на починалите им близки и за здраве на своята челяд.
