Съпругата на Огнян Филипов помоли да няма сълзи, защото "ако оттам, отгоре той ни гледа, ще се натъжи, защото винаги искаше да сме радостни...". Приятелите на Войводата си поговориха за него, спомниха си усмивката му, вечната готовност да изслуша, да помогне, да даде съвет и дори изтананикаха малко от любимата му песен: ”...ако умра, ил загина, немой да ме жалите. Напийте се с руйно вино, скършете ги чашите…верни другари, песна запейте, мене спомняйте…”

Утре около 200 натурализирани врачани ще се съберат "сите заедно" на 19-ата годишна македонска вечер. На нея ще има и руйно вино, и песни, и тежки хора ще се извият. И всички ще си припомнят повелята на Войводата: "Където и да живеем да сме горди българи и никога да не позволим да израсте трева по пътеката към бащинита ни къща!"

Mакедонското земляческо дружество във Враца е основано по идея на Огнян Филипов през 1998 г. Първият Войвода на организацията е роден в Петрич. И той като своите "комити” от дружеството се установява във Враца по зова на сърцето си. 16 години е началник на Окръжния клуб по моделизми в областния център, десетилетия наред е заместник-председател и "главен двигател" на Българската федерация по автомоделни спортове (БФАМС). Дванайсет години работи като инструктор, началник отдел и секретар в Окръжния съвет на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Труди се 9 години в частния бизнес, 9 години в "Тролейбусен транспорт”, а след това в МБАЛ "Христо Ботев” в отдел "Административно-стопанска дейност”. Отиде си от този свят внезапно, дни преди ежегодната среща със земляците си от Македонското дружество през ноември 2014 г.

Светла да е паметта на Войводата Огнян Филипов, един истински патриот, който наричаше България "моята свидна татковина!”