Макар астрономическото лятно слънцестоене да настъпва няколко дни по-рано (на 21 юни), народната памет е съхранила датата 24 юни като момента на най-голямото тайнство. Според поверието, в утрото на Еньовден слънцето трепти и се къпе в изворната вода, а билките придобиват най-голяма лечебна сила.
Главният двигател на празника бяха хората от местното Народно читалище „Наука-1919“. Пременени в пъстри народни носии, жените от певческата група огласиха площада с емблематични еньовски песни.
Всеки от присъстващите мина под зеления кръг с молитва за здраве през годината.
В българския фолклор преминаването през затворен кръг (венец, арка или под корен) действа като магическа граница. То символизира „събличането“ на старото, болното и лошото, и навлизането в нов период на пречистване, жизненост и благополучие.
Защо 77 билки и половина?
Народното вярване гласи, че в света съществуват точно 77 познати болести, за които има конкретна билка, а „половинката“ откъснато растение е за лек на „болестта без име“ (непознатото или неизлечимо заболяване). Минавайки през венеца, човек символично се докосва до лека за всяка възможна болежка.
