- Как най-напред се запознахте с българските шевици?
- Имах невероятни баби, които можеха всичко! Освен че бяха изключително работливи и въртяха цялата домакинска работа, готвеха незабравимо вкусно, грижеха се за всички нас, за градини и животни, имаха умения и естетически вкус на истински художнички. Всяка по своему създаваше най-красивите черги, китеници, постелки, дрехи, плетива, тъкани за дома. Преди да мога да чета, вече знаех да плета и бродирам благодарение на тях! Едно от първите ми произведения е било детайл от българска шевица. Това осъзнах доста по-късно, но тази красота винаги ме е очаровала от онзи първи миг и до днес.
Истинското ми и осъзнато запознаване с българската традиция беше в Университета и след него. Въпреки разностранните ми интереси и шарен житейски път преди време установих, че имам богата библиотека от етнографски проучвания и албуми, посветени на българското народно облекло, традиции и художествено наследство. Независимо с какво съм се занимавала през годините и в какво душевно състояние съм се намирала, понякога хващах тези книги, разгръщах страниците със снимките и се взирах в странните символи и изображения на българските шевици, дрехи и килими. Съзерцаването им винаги ми е връщало доброто разположение на духа и ме е центрирало, а често и помагало да продължа напред в нелекото понякога ежедневие, което на моменти ми се е струвало лишено от деликатност, красота и духовност.
- Какво ви вдъхнови да се занимавате с изкуство?
- Дълго се опитвах да се примиря с ежедневното съществуване, да стана като другите и да забравя вълнението, което изпитвах като дете, когато рисувах или творях нещо с ръцете си. В един момент почти успях… Слава Богу, че сърцето знае и помни! И след време отново намерих себе си чрез онова трепетно усещане за сладост и празнично очакване, като в детството, когато създавам нещо! Това ме вдъхнови да се занимавам с изкуство и то в зрелостта си - изстрадано, осъзнато и желано! Като завръщане към себе си, към същността ми! Отдадох се на творчеството напълно - решение, което изискваше цялата ми смелост и доверие към живота!
По този път на преоткриване и себеосъзнаване отново и незнайно откъде се появиха шевиците с целия си блясък и мощ. Казвам мощ, защото наред с възхитата, тогава у мен отново се възроди онова усещане за величие и тайнство, което носят, за святост и дълбоко познание, скрито у тях. Започнах да рисувам богатите и сложни композиции на шевици от празничните и невестинските ризи на българките. Тези ризи са били толкова важни и свещени, че освен на сватбата си, жените са се представяли с тях и пред Бога в отвъдното!
- Как тълкувате значението, семантиката на орнаментите и знаците?
- Рисувах шевиците, за да ги разбера. Не ги бродирах, защото не би ми стигнал животът за тази цел! Да ги съзерцаваш, често не е достатъчно, трябва да ги преживееш, както се е случвало в миналото, когато са ги везали с вълнение, когато са се пременявали с тях на празник и когато били неразделна част от сватбения ритуал.
Когато пресъздаваш детайлите на тайнствените композиции и символи, участват всичките ти сетива – дори и онези, невидимите. И нещо у теб затрептява, пораждат се комплекс от усещания, чувства, които ти дават осъзнаване, знание, различно от това на логиката и ума. То трудно се предава с думи.
Разбира се, нещата са комплексни! Макар и уникални, българските народни шевици не са изолирано явление. Хилядолетната териториална, етническа и генетична близост и общата историческа съдба на Балканските народи предлагат много примери за това, как едни и същи корени израстват и разцъфват в различни багри и форми, но и с едно и също послание. Тези паралели са изключително ценни, за да можем да разтълкуваме вложеното в тях. Към този набор от свещени изображения съвсем неслучайно може да присъединим сходни орнаменти, знаци и композиции, използвани за подобни поводи от близки и далечни земи, дори континенти, от различни епохи, разделени от хилядолетия. И какво се оказва накрая? Че ни свързва общо послание с общи символи за общ произход и история! Че имаме Свето Писание, предавано не с думи, а със символи, багри, ритми и ритуални действия!
Шевиците на народите не са писменост и символите в тях не са букви и знаци. Ако можем да ги оприличим с нещо от съвременния език, бих ги нарекла холографски изображения, които са многоизмерни и могат да имат множество значения и нива на тълкуване. Дори отделните символи в тях, които създават сакралните композиции, не могат да бъдат приемани еднозначно и също са едни многомерни холограми. В българската шевица цветето не е просто цвете. И за да се подчертае това, то е силно стилизирано. При това е част от композиция, чиято задача е не само да краси дрехата, а да разказва история, да предава кодове, които въздействат на съзнателно и подсъзнателно ниво, да напомня кои сме, къде живеем, откъде идваме и накъде отиваме.
Не знам всички отговори, дори не знам повечето, но разкривам воал след воал, защото такава е природата на това послание – можеш да разбереш толкова, колкото си готов и колкото си позволиш, в зависимост от това докъде си стигал и каква е чистотата на помислите и възприятията ти. Това не е езотерика, макар че тя помага безкрайно, както и съхранените митове, легенди и писания на народите. Това не е и наука в досегашния й вид, макар че най-новите научни достижения ни доближават до духовните учения за произхода и същността на живота, вселената и онова, което ги създава.
Вложеното в шевиците е синкретично знание, към което може би трябва да се обърнем отново след векове раздробяване, разделение и обособяване.
- Как в тях се отразява българският дух? Какво е вашето послание към света?
- Въпреки превратната си съдба, българският народ е запазил хиляди късове от това универсално свещено послание почти до средата на XX век! Това е големият ни принос! В шевиците ни, в хлябовете ни, в песните, танците и обичаите е споменът за небесния ни, божествен произход, сътворението, същността и законите на живота. Още са живи българи, за които това е било част от живия живот, а не само от бабината ракла или музея. Тези хора са живи съкровища на българския дух и наследство! Но всичко изброено до тук е и общочовешко съкровище! Защото въпреки разделението, именно в това българско наследство се вижда единния корен и същност на човеците! И ако българският народ преодолее най-големите човешки слабости, които заличават единството и се обедини около наследството на Духа си, той би могъл да стане обединител и водач в името на тази духовност. За мен това не е утопия, а въпрос на осъзнатост.
И това личи не само в композициите на шевиците, а и в цветовите решения. Българските шевици изобилстват с контрастни цветове, които е по-точно да наричаме допълващи се. Но благодарение на бялото на основата, финия чер контур или златното на сърмените детайли всичко се балансира и зазвучава в хармония.
- Какви са магическите наричания за здраве и благоденствие - имате ли обратна връзка с хора, които са си взели ваши картини и са удостоверили, че това им носи щастие?
- Шевиците, които съм нарисувала върху коприна и текстил пресъздават точно композициите на запазените оригинални везани образци от празнични женски и най-вече невестински ризи. Те всички са самата Благодат! За мен те са Свето Писание, Библия! А кой има право да променя Библията?! Единствено понякога съм променяла нюанси на цветовете. Това е като да четеш текст по по-изразителен начин. Позволила съм си да ги поставя като картина на стената или да бъдат носени като шал, което не променя същността им, защото изобразеното продължава да носи същото послание и енергия, въпреки разликата в материите. Напротив, даже поставяйки ги в рамка, подчертавам същността им на свети изображения, които най-често наричаме икони.
Мои картини и шалове с български шевици са показвани на изложби в София, Монтана, Ботевград. Те греят в домовете на много българи, но и на ценители по цял свят. Мои близки и познати са ми споделяли, че обичат да ги съзерцават или да медитират пред тях. Често ги държат в спалнята си, за да им носят мир и благоденствие, и за да са първото нещо, което виждат, когато се събуждат. Други са ги поставили в хола или трапезарията, където се събира цялото семейство около масата. Една приятелка, която има няколко картини с шевици в офиса си, е направила истински олтар с тях!
- Споделете за Вашите творчески търсения?
- През последните години творческите ми изяви са предимно в областта на плъстенето на вълна, познато и като филц – древно изкуство с безброй съвременни лица. Вълната е аморфна сама по себе си, но може да превъплъти безброй форми, взаимодействайки си с човешките намерения и умения! Това е една вълшебна материя, с която обличам в плът идеите си!
От доста време редовно организирам курсове и индивидуални занимания по филц, а произведенията ми в тази техника намират своите притежатели по цял свят. Искам да накарам хората, които посещават моите работилници да освободят творческото начало в себе си и да си спомнят мечтите, които никога не е късно да осъществят!
Като творец мечтая за радост и лекота, с които да се случва всичко – общуването, създаването, реализацията на произведенията и самият живот.
Вярвам, че развивайки творческите си способности, ние осъзнаваме ролята си на творци на собствения си свят!
Любовта ми към българските шевици не е секнала. Сега се излива в текста на книгата, която пиша от години. Предвиждам да я завърша и издам до пролетта, като придружа това с изложба. Книгата ми е посветена именно на символите и посланията на това безценно наше наследство - свят завет, който сме опазили хиляди години! Време е вече да го предадем и на другите! А той гласи, че колкото шарени и различни да сме, в основата си всички сме едно!
- Каква е кратката Ви творческа биография?
- Занимавам се с изкуство по призвание. Направих този съзнателен избор в годините на зрелостта си, защото това беше повикът на сърцето ми. Правейки тази крачка, загърбих магистърски дипломи по история и икономика, и успешна кариера в просперираща фирма! Всъщност, въпреки всички житейски превратности и посоки, никога не съм преставала да се интересувам от изкуство. През годините посещавах множество курсове по рисуване и художествен текстил, дори завърших колеж по приложна графика и дизайн.
Днес продължавам да изживявам възторга от осъществяването на мечтите си и сбъдването на самата себе си.
