„Тук живееше Иво Петров и като малки сме играли футбол. Ние живеем ето в тази къща и като деца, много малки си спомням, че сме ритали топка“, разказва пред NOVA Иво Иванов, приятел на проф. Иво Петров.
Двамата израстват по поляните на Малорад, където ритат топка. Години по-късно Иво Иванов разбира, че съотборникът му в детските игри е станал лекар. Среща ги не поляната, а болницата.
„Благодарение на Иво Петров съм още жив. Златни му ръце на него. Сложи ми два стенда и сега се чувствам прекрасно, както съм бил преди. Все едно не съм боледувал“.
Седем години след инфаркта Иво Иванов е кмет на родното село на проф. Петров. А сърцето му работи на пълни обороти. „Благодарение на него съм жив и здрав и нямам проблеми“.
Освен кмет, той се грижи за камили, крави, биволи, коне и щрауси. „След инфаркта си работя, гледам си животните. Не ми пречи това, че съм получил инфаркт, благодарение на нашия човек Иво, нашето злато. Не ми пречи работата, не се затруднявам и с инфаркта продължавам, животът продължава“, категоричен е Иво Иванов.
Освен у Иво, проф. Петров оставил ярки спомени и у жителите на Малорад. И всички от сърце му изпращат пожелания за здраве и късмет.
