Както повелява обичаят, прекрачвайки прага на къщата, малките лазарки изрекоха благопожелания за здраве, любов и добруване на семейството на стопанката и я дариха с тежки дарове. По-сетне лазарките и тяхната гостоприемна домакиня се хванаха на хорото, а стопанката също им връчи дарове и им благопожела.
По традиция лазаруването завърши с обреда кумичене: малките лазарки отидоха на реката и пуснаха във водата своите венчета от върба. Според народното поверие, момата, чието венче изпревари останалите, се смята за „кумица” и до Великден се ползва с особено уважение от страна на останалите лазарки.
Жизнерадостният пролетен празник отбелязаха също в редица други населени места в община Мездра - в Оселна, Върбешница, Лик и др.
