Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква - Чудесното явяване на светия Кръст на император Константин Велики, намирането на светия Кръст на Голгота, връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим - жесток, користолюбив и властолюбив тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго и потърсили помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, където Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: "С това ще победиш!"

Войниците видели също това чудно знамение и се изплашили. Дотогава кръстът бил смятан за лош предвестник, тъй като бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците, и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър, а Константин влязъл тържествено в Рим.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

В 326 година Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!” Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздетото преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли", цялото домочадие повтаря словата.

Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.