Той не е бил ранен в битката и заедно с Костадин Димитров след дълго скитане намерил подслон в София в продължение на няколко месеца. Веднъж, показал глава на улицата, Петър бил заловен от турската полиция, но преди да бъде отведен в конака успял да избяга. След султанската амнистия от 1 август той заминал за Цариград и оттам – за Кишинев, където постъпил в Българското опълчение. При тежките боеве на Шипка на 11 август десният му крак бил сериозно ранен и останал „повреден”, но не ампутиран. Ходел с бастун, покашлювал и накуцвал. На 22 февруари 1878 г. се прибрал от лечението в Харков. Родното му Карлово било освободено на 28 декември 1877 г., а на 19 януари било обявено примирието.
Сан-Стефанският мирен договор бил подписан на 19 февруари 1878 г. и тепърва започнали да се сформират новите държавни институции по време на Привременното руско управление. Петър Кунчев, професионалният революционер, без занаят, почти неграмотен, молел за някаква работа в разореното по време на войната Карлово. Неговият първи братовчед Васил Караиванов бил избран за председател на градския съвет на 16 януари 1878 г. и полагал усилия да облекчи положението на най-нуждаещите се.
Моралът на новоизбрания председател му налагал други по-важни приоритети. С това се обяснява и недотам активната му намеса в полза на един от най-близките му роднини. Бащиният дом на Петър изисквал сериозен ремонт, поради продължителното отсъствие на мъжката челяд в навечерието на Освобождението. Всичко това принудило Петър да се приюти при сестра си Яна, а на по-късен етап от градската управа му съдействали и го настанили в една изоставена турска къща. По-малко от два месеца след завръщането му в Карлово, започнал работа като старши стражар. Когато състоянието му от белодробната туберкулоза се влошило, се преместил отново при сестра си, където през есента на 1881 г. починал.
Гина Кунчева, майката на Апостола, след обесването на сина си, приютила при себе си внучката си София за да се избави от самотата. Априлското въстание я застига в не добро здравословно състояние, поболявайки се, тя се преместила да живее при дъщеря си Яна и зет си Андрей, състоятелен занаятчия и търговец. През 1878 г. Гина Кунчева била на 61 г., Яна – на 43 г., Андрей – на 73 г. Той починал на 28.11.1907 г. на 102 г. Освобождението заварило многобройната челяд на Яна и Андрей, както следва: Начо на 26 г., Гина – 21 г., Мария – 18 г., София – 15 г., Елена – 7 г. В предвид на турските изстъпления в Карлово по време на предосвобожденските събития Гина, София и Мария били прехвърлени пеш през Балкана, за да не бъдат поругани.
Гина Кунчева, жена със сериозна репутация, не е слугувала. Останала на 34 г. вдовица, тя денонощно предяла и тъкала чужда стока, за да се прехранва. Дори е успявала да задели платно за ризи, с което да дари по Коледа българи, продължили делото на сина й в Пловдивския затвор. Опити за сплашване и издевателства върху нея са правени. Тя била давена от турците на 29 юни /Петровден/ 1869 г. след произшествието с Васил Левски в Сопот, когато в ръцете на властите останало палтото му с революционните книжа.
Стражари намерили майката в къщата на най-малката сестра Мария Фурнаджиева, където отишла на имен ден, завързали я за кофата и я спуснали в герана. Един от тях бил с изваден ятаган, опрян на въжето, готов да го пререже, ако не изкаже къде е синът й. По време на тези злочести събития, Петър не бил в Карлово. За тях, той научил от близките си и ги споменал неясно в свое нарочно писмо до Найден Геров. Неимоверното напрежение и притеснение за внучките довели до влошаване на здравословното състояние на Гина Кунчева.
С трогателните думи… „Децата ми, децата ми!”, тя издъхнала в дома на зет си от сърдечно заболяване около 27 януари 1878 г. а не както се обяснява в появилите се фалшиви публикации, че се е самоубила, хвърляйки се в кладенец. Погребали я набързо в двора на църквата „Св. Николай”, в Карлово, където лежали костите на починалите преди Освобождението нейни енориаши, в гроба, в който полагали покойниците от семейството на Андрей Начов.
Красимир Григоров – Зав. отдел „Възраждане”, Р И М – Враца
