"Промяната е очевидно от последните действия на българските институции: президент, правителство, народно събрание, посолството ни в Белград и консулството в Ниш. Лично аз, в качеството ми на заместник-председател на Комисията по външна политика съм поставял тези въпроси пред официални сръбски представители. В последният подобен случай, настоях за отговор от посланика на Сърбия в България Владимир Чургус за отнетите от сръбските власти паметни плочи с имената на българите, избити на 15-16 май 1917 г. За възпрепятстването на отбелязването на трагичната годишнина от Босилеградският погром бях информирана от председателя на Демократичния съюз на българите в Сърбия Драголюб Иванчов, с когото посланик Чургос беше отказал да се срещне. Въпросът беше решен след среща на президентите на Р България Румен Радеви на Р Сърбия Александър Вучич в Белград, като Вучич лично се ангажира и плочите незабавно бяха върнати на представителите на българските организации в Босилеград. Надяваме се скоро да бъдат поставени в центъра на града.
Другите конкретни резултати от тази политика са обещаното трикратно увеличаването на средствата за финансирането на медиите на българското малцинство, скорошното издаване на учебници на български и за учениците от гимназиалните класове, финансова подкрепа за местните медицински пунктове, възстановяването на окончанието "-ова" и "-ева" за женските фамилни имена. Очакваме скоро връщането на старото име Цариброд на сегашния Димитровград, където пък президентите направиха първа копка на паметника на светите братя Кирил и Методий, патрони на гимназията в града.
Актуална е и темата за откриване на ГКПП Банкя - Петачинци, която ще бъде коментирана на среща на Комисията по външна политика в Народното събрание с представители на българското малцинство от Звонския край в началото на месец юли.
Поетите ангажименти от сръбска страна са безспорен пробив в двустранните отношение. Но за да не останат празни обещания, трябва да имат своите последващи резултати, за чието изпълнение България трябва зорко да следи", коментира в заключение Богданов.
