Какво се случва в будното някога планинско селище и с неговото читалище, което само преди две години чества своята 90-годишнина? Става ясно, че има нещо гнило, но не в Дания, а в Люти дол - в Читалище "Фар", което е на път да изгасне.
Проблемът на културната институция излиза наяве след като стана ясно, че от всички 21 годишни отчети на читалищата в Община Мездра, единствено отчетът на НЧ "Фар 1927" - Люти дол не е приет.
Кметът на Люти дол Станислав Ангелов представи огромна купчина от преписки и жалби от страна сегашния председател на Настоятелството до всички държавни и местни институции, оставени без отговор, поради своята несъстоятелност. Наред с това, между жалбите имаше и публични обидни квалификации, както и откровени клевети към действията на кмета.
Оказа се обаче, че т. нар. етнографска сбирка и експонатите са били в изключително занемарено състояние, поради което са прибрани наистина в чували. Но не са изгорени от кмета, както се твърди в едно от обвиненията на председателя. И това бе доказано с приемно-предавателния протокол, в който са описани всички експонати.
Така например, в отговор на поредната преписка, председателят на Читалищното настоятелство Стефан Ненков изтъква, че същото изпълнява своите ангажименти, но основната причина е в бездействието на секретаря и библиотекар Николай Сръндашки, който според него редовно отсъства от работа, не води редовно задължителна документация както и липсата на такава.
Това обаче не се оказа съвсем така. Когато екипът посети читалището, същият секретар подрязваше храстите в двора, а библиотеката бе отворена, въпреки окаяното състояние на сградата.
Кметът Станислав Ангелов не само че отрече всички обвинения, но и показа нормативни документи, които регламентират ползването на сградния фонд на читалището и читалищния салон в бившото училище, които са публична общинска собственост, но от настоятелството са искали наем за ползването му, без да имат това право.
Оказа се, че някои от бившите председатели и секретари не са предали всички документи на сегашния секретар, липсва дори книгата за членския внос.
Видно е, че междуличностният конфликт не само е в основата на проблемите в читалището, но и в принизяване на значимостта му като духовно средище. Тенденциозно или не, но при подадени 3 заявления през 2016 г. за членове на читалището, въпросното настоятелство и до ден-днешен не е намерило време да се събере и да се обсъдят заявленията.
Явно някои от бившите т. нар. читалищни деятели не могат да преживеят факта, че вече времената са други и, че незаменими хора няма. Тази тъжна констатация обаче ще доведе до това да се закрие една 90-годишна културна институция с богата творческа история.
