За поредна година момчетата са малко повече от момичетата. Към спад обаче, макар и все още не особено голям, върви Цезаровото сечение като предпочитан вариант при раждане. 45,5% от ражданията са били такива, при близо 47% преди 2 години.
Връщаме се назад в годините, за да проверим колко българчета са се появили на бял свят през последните 30. Но за да преценим дали са много, или малко, проверяваме какъв е бил и коефициентът на раждаемост – тоест, броят живородени деца на всеки 1000 души от населението.
През 1990 г. у нас първата си глътка въздух са поели над 100 000 бебета – число, което от днешна дата изглежда недостижимо. 10 години по-късно, през 2000 година, родените деца са вече с 30 000 по-малко. След още 10 години, се наблюдава лек ръст. Тогава са родени с около 2 000 бебета повече, след което през годините броят им отново започва да намалява, като през 2020-а той за пръв път пада под 60 000.
Какво обаче показва коефициентът на раждаемост? Въпреки намаляващия брой раждания, днес той е равен на коефициента отпреди 20 години и е по-висок от средния за страните в Европейския съюз.
Какво означава това? Че у нас, поне според статистиката, се раждат достатъчно деца. А факторите, заради които населението се топи, са други – като висока смъртност и миграция.
На регионално ниво, най-висока раждаемост бележи област Сливен – 12 промила и половина, а в столицата и област Ямбол, тя е близо 10 промила. В 21 от всички 28 български области обаче, раждаемостта е прекалено ниска – под средната за страната. Най-ниската отчитат в Габрово, Перник и Смолян, където на бял свят са се появили най-малък брой новородени на 1000 души от населението.
Повече от половината новородени у нас вече са извънбрачни деца. При над 80% от тях има данни за бащата, което означава, че най-вероятно тези деца се отглеждат от родители, които нямат сключен граждански брак помежду си, но живеят на съпружески начала. Близо половината от бебетата са първи деца за майките си, 37% са второ дете, а при 13% и половина детето е трето или повече като поредност.
Първото си дете българките раждат на вече близо 28 години като средната възраст не спира да се увеличава. Най-младите майки у нас се намират в област Сливен, където средната възраст е 22 години, а в най-напреднала възраст – на 31, раждат жените в столицата. Жени на и над 40 години, са дали живот на близо 5% от българчетата появили се на бял свят през последната година. Още толкова са и родените деца от непълнолетни жени. Но докато броят на тези родилки намалява, броят на станалите майки на над 40-годишна възраст расте.
