Инициатор на закон за въвеждане на лятно часово време още през 1902 г. е британският бизнесмен Уилям Уилет, който така и не доживява до реализиране на идеята си. След много дебати в парламенти англичаните приемат въвеждане на лятното часово време чак през лятото на 1916 г. Във Великобритания се приема закон, наречен Summer Тime Act. Версията на този закон от 1972 г. може да се види от всеки. Стрелките на часовника трябва да се превъртят с 1 час напред на 21 май и отново да се върнат към времето по Гринуич на 1 октомври.
Макар идеята да възниква най-напред във Великобритания, първите страни, които официално въвеждат лятно часово време са Германия и Австро-Унгария. Основната причина е недостигът на въглища след Първата световна война и икономия на енергия. Официалното въвеждане става на 30 април 1916 г.
Още през 1919 г. България прави опити да се въведе лятното часово време по примера на много европейски страни, но тази идея така и не се налага.
За първи път лятното време се въвежда на 1 април 1979 г. Приема се това да се случва оттук нататък през последната неделя на март или първата неделя на април в 0:00 ч. Лятното време е валидно до последната неделя на септември или до първата неделя на октомври в 0:00 ч.
След 1999 г., както и в останалата част на Европа, лятното часово време започва от последната неделя на март в 3:00 ч, когато стрелките на часовниците се превъртат с 1 час напред. Връщането към зимното часово време (наричано още “астрономическо време”) става през последната неделя на октомври, когато в 4:00 ч часовникът се превърта с 1 час назад. Това правило е валидно и до днес.
Все повече страни и организации апелират за премахване на смяната на времето, като се търси баланс между икономическите ползи и благосъстоянието на хората. Докато официално решение на европейско ниво все още не е прието, остава важно обществото да бъде информирано за възможните последици върху здравето и как най-добре да се адаптира към тази промяна.
Смяната на часовото време е практика, която съществува вече повече от век с цел по-ефективно използване на дневната светлина и намаляване на разходите за енергия. Въпреки първоначалната си полезност, в днешно време този метод все по-често се поставя под въпрос заради минималната икономия на енергия и негативното влияние върху човешкото здраве.
Въпросът за бъдещето на лятното часово време остава отворен, като водещи приоритети ще бъдат здравето на хората и оптималното използване на природните ресурси.
