Латинското име на прасеца е gastrocnemius, което идва от гръцки-гастрокними. Гастро е стомах, кними-крак. Този мощен мускул в долната част на крака е стомаха му, неговото шкембе, месест е и наистина прилича на коремче. Оттук следват две разклонения. Едното произтича от гръцкото название за корем, което се среща с протоиндоевропейското голоб, голб, което означава също корем, но и утроба, тоест корем не само като място, където попада храната, но и откъдето се раждат малките. На гръцки има две различни думи за това, но при превода на други езици разликата се губи. От корена на думата голоб, голб идва колб, оттам кalb на немски, calf-на английски език. Теле, малко животно.
Ето как през корема стигнахме до животното теле. Това е една от възможностите-утробата да е връзката, която свързва-от една страна стомаха и стомаха на крака с малко животно. Ако следваме тази връзка и прасе, и теле са малките на животните, не се употребява крава или свиня. Това е едната линия на кръщаване.
Другата пак ще извадим от гръцки. Кними значи крак. Но не само човешки, а и животински. Ето как при превод на различни езици това стига до името за бут. И макар бутът да е всъщност бедрото, кними обхваща този термин. От кними става хними, хнам, хам. А ham е шунка, идва от едно и също място с крак. Английската дума за шунка е гръцката за крак, след трансформация. Така че да наречеш човешкия двуглав мускул, долната част на крака със същото име, с което наричаш и храна, не е толкова странно. Думите се припокриват.
Дотук проследихме етимологията, а не дадохме обяснение, защо при нас този мускул не се казва теле, а прасе. Че е малкото на животно, така е, че има връзка с храната-има. Но всички казват теле, а ние прасе.
Парадоксално, но отговорът се крие в една друга близка дума-свинец. „Хляб или свинец", казвали българските революционери. Свинец не значи свинче, а значи олово на руски език. И е синоним на куршум. Хляб или свинец е хляб или куршум. Но защо оловото е свинец? Защото тежи. Според славянската традиция е метал, значи тежи. А кое друго тежи ? Свин, свинята. Езикът си има своя вътрешна логика да сравнява неща по странни на пръв поглед признаци. Ето как в българския език прасец не идва по линия на гръцкото корем, оттам утроба, после теле. Не и по другата линия-крак, бут, шунка, а в съвсем друга логическа последователност. Прасец е, защото е тежко и дебеличко. Явно, когато сме го кръщавали, дебелото нещо около нас са били не шкембетата ни, а прасетата ни. Което си някакъв вид повод за национална гордост. Не мислите ли?
Източник: Драго Симеонов/dariknews.bg
