Това е една от причините по-голямата част от тях да се преработва за производството на специални целулозни изделия като например чаени пликчета, цигарена хартия, обвивки за колбаси или хартия за направата на банкноти (Япония).
През 1904 година американският търговец на чай Томас Съливан искал да предложи на клиентите си по-вкусна и ароматна напитка, затова решил да смеси възможно най-много различни сортове. Тъй като дотогава чаят се продавал в тежки тенекиени кутии, Съливан трябвало да измисли нещо друго, така че същото количество да се побере в по-малки опаковки. Така той натъпкал отделни чаени листенца в копринени пликчета и изпратил мострите на клиентите си.
Те харесали най-вече идеята, че в новата опаковка чаят можел да се запарва директно, като торбичката се потапя във врялата вода. Това случайно откритие си спечелило цял куп подражатели и така чаените листенца все по-често започнали да се предлагат, увити в кърпички. Докато на времето често използвали за изработката им материали като памук, коприна или марля, то днес хартията за направата на торбичките е добита предимно от жилки на абака.
Коренът на банана, подобно на луковицата, се състои от множество листни влагалища, в които снопчетата влакна са разположени по дължина.
Източник: obekti.bg
