За да се отблагодарят на другите, отправящи молитва за техните близки, хората традиционно им дават подевки. Храната, която раздаваме на Задушница е за живите, за да се помолят за починалите ни близки, а не за самите мъртви, така че раздайте я на близки, познати, приятели, бедни, просяци, съседи, а не я оставайте на гроба, както традиционно правят в някои части от страната. А какво се раздава на Месопустна Задушница 2023 година разберете сега.
Какво се раздава на Месопустна Задушница
2023?
- Варено жито със захар е първата храна, която трябва да приготвите за
Задушница, за да раздадете „за Бог да прости“. Житото символизира
Възкресението, така че подаването му на Задушница не е случайно. Житото е
и символ на връзката ни със земята и предците ни, на корените ни, които
не трябва да забравяме.
- Хлябът или солените питки са друго, което следва да присъства в
пликовете, които подавате „за Бог да прости“. Питата е неразривно
свързана с традициите и обичаите ни, с най-щастливите и най-тъжните
моменти от живота ни, така че присъствието ѝ на Задушница не следва да
ни изненадва. В някои райони слага и пита със свещи на трапезата, около
която се събира семейството след посещение на гробните места, за да
почетат мъртвите. Хлябът в Християнската религия символизира тялото на
Христос.
- Виното, символизиращо кръвта Христова, измила и изкупила греховете
на човеците, също е сред отговорите на въпроса какво се раздава на
Месопустна Задушница 2023. С него се и преливат гробовете – на кръст и с
молитва към Бога.
- Дребни сладки – те са начинът живите да благодарят на другите живи,
че се молят за душите на близките им, че не са ги забравили и ги
споминат.
- Може да приготвите и храната, която близките ви покойници са обичали
приживе. Няма храна, която да е забранена на тази Задушница за
подаване. Тъй като месото не се е заговяло – Местни заговезни са на
следващия ден – 19 февруари –може да подадете и месо и местни продукти,
ако сте си ги нарекли.
Не пропускайте свещите на гроба на починалите, прекадяването с тамян,
който символизира молитвата, и поднасянето на цветя – като символ на
неувяхващата обич на живите към мъртвите дори и след смъртта.
